Как да се преборим с упоритите мазнини в проблемните зони?

Взел си решение да отслабнеш и да влезеш във форма. Пътят, който си извървял е бил дълъг и труден, но си положил огромни усилия и резултатът от тях е видим: поглеждайки се в огледалото, разбираш, че си се отървал от почти всички излишни килограми.

Вече си на финалната права, остава ти само крачка до така желаната форма и тогава на пътя ти се изпречват т. нар. "упорити мазнини", а премахването им се оказва мисия невъзможна. Храниш се здравословно, продължаваш да тренираш, както си го правил до този момент, но каквото и да правиш не успяваш да се пребориш с тях.

Как тялото гори мазнините?

Първо ще разгледаме какъв е процесът на изгаряне на мазнините в тялото. Както знаеш, мазнините се складират в мастните клетки. Тоест, за да започне процесът на изгарянето им, те първо трябва да бъдат мобилизирани (да напуснат клетките) чрез процес, наречен липолиза.

В мастните клетки се намират различни рецептори и в зависимост от това какви ензими и хормони влияят на тези рецептори, се определя, дали мазнините ще бъдат съхранени в мастната клетка или ще бъдат освободени от нея.

Ензимът, който освобождава мастните киселини от клетките, се нарича хормон-чувствителна липаза (HSL), a ензимът, отговорен за складирането им – липопротеин липаза (LPL). Хормоните, които участват в липолизата, са катехоламините – адреналин и норадреналин. Те са твоите помощници в мобилизиране на мазнините от мастните клетки.

Тези два хормона се свързват с рецептори в мастните клетки – алфа-2 и бета-2 рецептори. Бета-2 рецепторите са съюзниците на всеки, който има излишни мазнини, защото те активират процеса на горене на мазнините.  Алфа-2 рецепторите от своя страна правят тъкмо обратното – те спират мобилизирането на мазнините. За да ти го обясня по-нагледно, си представи, че мастната клетка е един сейф, алфа-2 рецепторите са механизмът, които заключва сейфа, а бета-2 рецепторите са механизмът, който го отключва.

За да се активира механизмът, е нужна парола – паролата са именно катехоламините, за които говорихме (адреналин и норадреналин). Интересното е, че те могат да се свързват и с двата вида рецептори. Тоест, кодът за отключване на сейфа е един и същ, едновременно се активират и двата процеса.

Преведено на разбираем език, това означава, че дали мазнините в определена зона на тялото ще се упорити, зависи от съотношението на двата вида рецептора в тази мастна тъкан. Това е факторът, който определя скоростта, с която се изгарят мазнините от дадена зона. Колкото повече алфа-2 рецептори има, толкова по-трудно се топят мазнините и обратното, колкото по-голям е броят на бета-2 рецепторите в мастната тъкан, толкова по-лесно ще бъде да се разделиш с нея.

И така стигаме до отговора на въпроса:

С какво упоритите мазнини се различават от останалите?

Както навярно разбра, така наречените "упорити мазнини" се различават на чисто физиологично ниво от обикновените и разликата е в това, че при тях алфа-2 рецепторите преобладават за сметка на бета-2 рецепторите. Именно тази разлика в структурата им ги прави трудно податливи към изгаряне.

Да обобщим:

• Алфа-2 рецептори + LPL (липопротеин липаза) = Съхраняване на мазнините в мастните клетки

• Бета-2 рецептори + HSL (хормон-чувствителна липаза) = Освобождаване на мазнините от мастните клетки

Малко интересни факти

• Мъжете са склонни да трупат повече "упорити" мазнини в абдоминалната (коремната) област, докато жените имат проблеми най-вече в глутеалната област (ханша и бедрата).
  

• При жените количеството на алфа-2 рецепторите в проблемните зони е по-голямо, отколкото това на мъжете в техните проблемни зони.

• Докато при жените наличието на умерено количество мазнини в ханша и бедрата е признак за добро здраве, при мъжете е тъкмо обратното, тяхното наличие е рисков фактор за здравето.

• Проблемните зони, освен с преобладаващо наличие на алфа-рецептори, се характеризират и с намален приток на кръв (с до 67%).

Да преминем от теорията към практиката

Както разбрах адреналинът и норадреналинът са хормоните, които дават "сигнал" на бета-2 рецепторите да освободят мазнините от мастните клетки. Следователно, първото нещо, което трябва да направим, ако искаме да изгорим упоритите мазнини, е да покачим нивата на катехоламини в кръвта. Как?

Чрез тренировки

Организмът ни произвежда катехоламини в отговор на всякакъв вид физическо натоварване, но колкото по-интензивно е то, толкова по-високи са нивата на адреналин и норадреналин. Тоест, най-подходящите са кратките, интензивни тренировки.

Но както разбрах, проблемът е, че адреналинът и норадреналинът въздействат както на бета-2 рецепторите, така и на алфа-2 рецепторите.

Ключът към разрешаването на този проблем е следният: докато активираме бета-2 рецепторите, трябва да направим така, че да потиснем алфа-2 рецепторите. Но как е възможно това да се случи това?

Чрез поддържане на ниски нива на инсулин

Инсулинът намаля активността на ензима HSL, който отговаря за мобилизирането на мазнините от мастните клетки, и увеличава активността на ензима LPL, който спира горенето на мазнини. Тоест, когато става дума за упорити мазнини, инсулинът не е добре дошъл.

Още повече че упоритите мазнини не са добре кръвоснабдени, което ги прави по-малко чувствителни към хормона в сравнение с обикновените мазнини. Но как да контролираме нивата на инсулин?

Чрез временно ограничаване на въглехидратите

В много мои статии съм изказвал противоречиво мнение относно нисковъглехидратните диети (НВД). И наистина смятам, че този режим не би бил здравословен, ако се спазва 365 дни в годината. Но той може да се превърне в тайното ти оръжие, ако знаеш как да го използваш правилно. По време на нисковъглехидратната диета приемът на въглехидрати не трябва да надвишава 20% от общото количество приети калории за деня, а самата диета може да бъде приложена за 3-5 дни, а след това имаш високовъглехидратен зареждащ ден. Зависимостта е следната:

След като си успял да активираш процеса на липолиза, не трябва да забравяш, че това е само първият етап от изгарянето на мазнините. Мастните киселини са мобилизирани от клетките и циркулират в кръвта и това, което трябва да се случи е да бъдат транспортирани до митохондриите на клетките, където да се осъществи липидното окисление или с други думи – така желаното изгаряне на мазнините.

На този етап вече не е нужно да тренираш интензивно, достатъчно е просто да стимулираш кръвообращението. Може да постигнеш това, като след интензивна силова тренировка, направиш 20-30 минути кардио.

В заключение

След като разгледахме отблизо упоритите мазнини, запознахме се подробно с тяхната физиология и разбрахме как могат да бъдат победени, не остава нищо друго, освен да бъдеш по-упорити от тях и да им кажеш "сбогом" завинаги!