Агресията и зачестилите нейни прояви в днешно време са проблем, който все повече ни вълнува. Моделите на поведение се променят в полза на насилието, а когато има насилие почти винаги го свързваме с наличие на агресия. Какво представлява всъщност агресията...? Една от многото теории твърди, че тя е вроден инстинкт за борба. Според Фройд пък, ние се раждаме с два основни инстинкта - сексуален и агресивен и те се намират в тясна връзка помежду си.
Агресията нещо добро ли е или нещо лошо?
Това е един от основните въпроси, които възникват. Щом се касае за инстинкт, трябва ли да потискаме агресията? Свикнали сме да я приемаме като негативно чувство и полагаме всячески усилия да избягаме от нея. Мъчим се да я прикриваме, слагайки върху себе си различни маски на социално благополучие. Но така или иначе агресията съществува, агресивни сме винаги, когато нещо в живота не върви и има нужда от рязка промяна. Когато нещо е в разрез с нашите разбирания и искаме да изкрещим за да бъдем чути. Тя идва, когато трябва да ни подтикне да направим трудната крачка в живота...
Като начало нека разгледаме етимологията на думата агресия - тя произлиза от латинската дума /agressio/, което означава нападам, пристъпвам и е един от механизмите на психологическа защита на индивида. В "Речник по психология" Л. Десев пише за агресивността:
"Тя е нападателност, социално обусловено качество на личността и поведението, което се характеризира с използването на сила с цел да се нанесат повреди на хора или предмети."
Агресивното действие не е просто реакция на някаква ситуация, а има точно определен мотивационен аспект и той разкрива подбудите за действията и евентуалните последствия.
Форми на агресия
Агресията може да се изрази в различни форми – от иронични намеци до физическо насилие. Тя бива пряка – чрез физическа сила или вербална – чрез думи. Според теориите на психолозите се различават два основни вида агресия - вродена или придобита, но различаваме три основни модела на поведение, чрез които се изразява тя:
Садистична агресия (модела на насилника)
При нея винаги другият е виновен, обиждаме го, нагрубяваме го... Желанието ни е да го унижим в личностен план, да го накараме да се чувства зле в собствената си "кожа". Този израз на агресивно поведение е провокиран, когато човек осъзнае, че е уязвим, а уязвимостта е свързана със загуба на самочувствие, с усещане за безсилие и страх.
Депресивна агресия (автоагресия)
Това е агресията, която е обърната навътре, тук насилникът се самосъжалява, като хвърля обвинения върху себе си - "...за нищо не ставам, щеше да си по-добре без мен..." и т.н. В този случай имаме маскирана като депресия - агресия. Тя има за цел да внуши вина на другия. Това поведение на агресора в повечето случаи е неосъзнато, но то само по себе си подклажда още повече агресията, защото почти винаги се получава разминаване между очакванията на агресора и получените резултати.
Здравословна агресия
В този случай изразяваме несъгласието си с постъпката на другия, показваме, че сме наранени, но не отричаме личността на човека, не засягаме достойнството му ( "...с тази постъпка ме нарани, но аз знам, че не го правиш нарочно; ...думите ти ме огорчиха, но аз знам, че това не е твоето истинско Аз..." и т.н.). Когато здравата агресия е осъзната, тя има сила, която ни кара да правим промени, стимулира ни да вървим напред, да излезем от рамките на стереотипите и старите навици, мотивира да направим нещо за себе си. Ако обаче по някакъв начин потиснем здравата агресия, тя се връща към нас и се трансформира. Трансформацията, която търпи я превръща в друг вид агресия, която се изразява чрез насилие, било то физическо или вербално. Следователно, рискове за нас носи неосъзнатата агресия.
По своята същност агресията е сложен психоемоционален процес с многостранни изяви. Всеки човек обикновено открива чуждата агресия и се възприема като жертва, но много трудно осъзнава собствените си агресивни прояви. И като завършек искам да добавя, нека не забравяме, че агресията в определени, допустими и приемливи граници, т.е. осъзнатата агресия е двигател и основен стимул да направим решаваща крачка, когато се нуждаем от промяна.