23 октомври
Четиво за 3 мин
Съдържание:
По време на житейския си път, ние непрекъснато общуваме. На въпроса какво точно представлява "общуването", някой би отговорил спонтанно: " - Обмен на информация". Но дали е само това... или е нещо повече...? Защо много често при разговори с приятели и близки се чувстваме неразбрани? Възникват спорове и неизяснени ситуации, които често са повод за вражда, страдание, търсене на вина... Каква е причината за такива взаимоотношения? Защо все повече предпочитаме самотата? От какво бягаме или искаме да се предпазим....?
Повечето от нас мислят, че когато говорят и другите ги чуват, те разбират и мислите им. Истината обаче е малко по-различна, защото слуховото възприемане на думите не означава, че правилно е разбрано това, което се предава чрез тях. Първо за да сме сигурни, че се е получил точен обмен на информация, трябва да сме наясно, че смисълът им включва два компонента - денотативно значение и конотативно значение. Денотативното значение на думата дава информация затова, какво фактически е обозначено с нея и можем да го намерим в тълковните речници. Конотативното значение на думата е свързано с индивидуалния опит на човека или по-точно смисъла, който той влага в нея. Най-голяма тежест обаче има, психологическия израз на общуването. За да се получи е необходимо, да опитаме да "влезем" в самата ситуация и в емоциите на събеседника си... или по-точно, да общуваме с емпатия...
Емпатията е способността на човек да се постави на мястото на другия..., да се опита да разбира мислите, идеите и чувствата му. Според психоаналитика К. Роджърс това е "Деликатно пребиваване в друг живот, без оценяване и без осъждане". Друго определение дава К. Кохут "Емпатията е способността да виждаш света през очите на другия". При всяко изживяване на емпатия човек се променя. Съзнанието му се разширява и приема различна нагласа към живота, която при други обстоятелства, той може да осъди. Чрез емпатията влизаме в света на себеподобния. Тя създава сигурност, усещане за взаимност, подкрепа и т.н. , защото това е опит да се преживее и разбере какво се случва с другия, опит да се навлезе в неговият светоглед... В психология на личността най-популярно е определението на Даймонд "Емпатията е въображаемо поставяне на човек в мислите, чувствата и действията на другия и структуриране на света по образеца на този друг". Емпатията се развива в ранното детство и се предава от родителите. Усмивките, споделените емоционални моменти, подкрепата, засвидетелстваната обич и др., научават децата как те самите да реагират. Подобен начин на настройване към друг човек ни дава разбиране за неговата гледна точка – той ни показва как да общуваме най-добре, какво има най-голямо значение за него, какви са моделите му за света, какво харесва, кои са приоритетите в живота му и дори това какви думи да използваме или да избягваме в разговора.
Емпатичното общуване е желание да разберем другия. То е израз на искрена загриженост и отвореност към себеподобния. Според Стивън Кови, доверието, което се поражда от този вид общуване осигурява кислородът, който помага на връзките ни да дишат и да търпят развитие в бъдеще. Това е така, защото слушането с емпатия ни кара да забравим за собственото си виждане и интерпретация на случващото се. Помага ни да се потопим изцяло в един нов различен свят, без да даваме оценка и да пречупваме събитията през представите за правилно и грешно!
