Мотивация за тренировки: Тайната е в химията на мозъка!

Има различни начини да подобрим физическата си форма и здравословно състояние, повечето от които вече сме обсъждали в детайли – тренировки, добро възстановяване, оптимален сън, правилно хранене и т.н. Но дори да си обърнал внимание на всеки един от тези фактори, пак може да не постигаш желаните резултати поради 3 причини:

• Бориш се с контузии и хронични травми. В този случай прогресът ти е силно ограничен поради невъзможността да се натоварваш на максимум – необходим е деликатен баланс между натоварване и възстановяване.
• Не тренираш правилно. Често неправилното трениране води до причина #1 – контузваш се. Освен това ако не изпълняваш правилно упражненията, не въздействаш достатъчно върху мускулатурата и затова не постигаш желания напредък и резултати.
• Липсва ти мотивация. Правилната нагласа и мислене е важна не само за фитнеса, но и за всеки един аспект от живота, било то здраве, кариера или взаимоотношения с другите.

В тази статия искам да се спра над последната причина – мотивацията – но разгледана от една по различна гледна точка.

Разполагаме не с един, а два мозъка...

Връзката между мотивацията, мозъка и мисленето е повече от очевидна. Но знаеш ли, че освен с главния разполагаме и с втори мозък? Много специалисти и експерти вече говорят за храносмилателната система по този начин. Можем да гледаме на храносмилателния тракт като една отделна нервна система, контролираща не само разграждането и усвояването на храната, но и менталното здраве. Мозъкът в главата и "мозъкът" в стомаха привидно действат независимо един от друг, но като всички други системи в човешкото тялото си оказват взаимно влияние.

Връзката между тях е блуждаещият нерв (от лат. nervus vagus), който е един от най-важните в тялото. Блуждаещият нерв има отношение към регулацията и функцията на коремните органи. Поради тази причина често казваме, че храната влияе върху настроението ни. Но връзката е двупосочна – начинът, по който работи главният ни мозък, също оказва влияние върху храносмилането. Дори само когато си помислим за нещо плашещо и стресиращо, коремът ни се "свива на топка". Начинът на хранене и стресът оказват огромно въздействие върху тези две системи – а оттам и върху мотивацията ни да се надигнем от леглото и да отидем да тренираме.

Химията на мозъка и мотивацията

Невротрансмитерите са сигналните вещества, които осъществяват комуникацията между отделните нервни клетки. Когато говорим за мотивация, има два невротрансмитера, които са особено важни и за които най-вероятно вече си чувал – допамин и серотонин.

Допаминът осигурява чувство на удоволствие, наслада и стремеж към успех. Ако нивата ти на допамин са ниски, то най-вероятно си силно раздразнителен, често избухваш, не се наслаждаваш достатъчно на живота и често си немотивиран и обезкуражен. Допаминът също така е познат като хормона на пристрастяванията и зависимостите (към захар, наркотични вещества, дори секс), поради участието му в контрола на много умствени и емоционални състояния. Тъй като допаминът стимулира центровете на удоволствието, разположени в основата на мозъка, при занижени нива на този невротрансмитер ще ти е наистина трудно да намериш мотивация за каквото и да било!

Серотонинът също предизвиква приятни усещания. Ако имаш недостиг, едва ли ще изпитваш щастие от нещата, които вършиш. Ниските нива на серотонин се свързват с депресии, като дори и хората, които спортуват и тренират, се сблъскват със занижени нива на този хормон. Много професионални атлети като плувецът Иън Торп и маратонецът Алберто Салазар са се борили с депресията и са посягали към антидепресанти. Въпреки това има начини, по които да предотвратиш подобни нарушения и да се чувстваш по-щастлив от тренировките, а и като цяло то живота – без намесата на медикаменти.

Мислим това, което ядем

Серотонинът и допаминът оказват влияние върху храносмилателната система, но и обратното е вярно – това, което се случва в храносмилателния тракт, оказва въздействат върху нивата на тези хормони. Повечето от серотонина и около половината от допамина се синтезират от невроните в храносмилателния тракт. Има силна зависимост между храносмилането и правилното мислене и мотивация именно поради биохимичната ос между тези две системи.

Може би знаеш, че за да функционира, мозъкът се нуждае от глюкоза. Около една трета от глюкозата в тялото се използва за задоволяване на енергийните нужди на мозъка. Ако кръвната захар е ниска и е налице недостиг на глюкоза, веднага изпитваме редица неприятни симптоми: треперене, главоболие, нарушена концентрация и проблеми със съня.

Но в случая повече със сигурност не означава по-добре. Въпреки че мозъкът се нуждае от глюкоза, ако нивата на кръвна захар са високи за продължителен период от време, ще срещнеш проблеми. Високата кръвна захар води до високи нива на инсулин — хормонът, който панкреасът секретира, за да изчисти глюкозата от кръвта. Високите нива на инсулин от своя страна нарушават кръвно-мозъчната бариера. Когато бариерата работи оптимално си защитен от навлизането на опасни вещества и инфекции. Инсулиновата резистентност е основната причина за нарушения в кръвно-мозъчната бариера. Хронично високата кръвна захар не само уврежда бариерата, но и води до хронични възпаления по цялото тяло – включително и мозъка.

В заключение

За да подобриш функцията на мозъка и нивата на серотонин и допамин, трябва да държиш нивата на инсулин стабилни. Това е най-добрия начин, по който да подобриш менталното си здраве.

А най-добрият начин да преодолееш инсулиновата резистентност и да възстановиш чувствителността на тъканите към инсулин, е като караш тялото си да гори мазнини като източник на енергия по-често. Вече сме обсъждали как да постигнем това тук и тук. Ако предприемеш необходимите стъпки, ще контролираш инсулина, ще намалиш възпаленията в тялото и ще се чувстваш далеч по-мотивиран и продуктивен в тренировките.