Паническото разстройство: Причини за поява и начини за справяне

"Трудностите, които срещаме днес, определят това, кои ще бъдем утре!"

— Леонардо Да Винчи

Страх

Страхът сам по себе си е нормална емоционална реакция. Той дава сигнал за опасност и катализира физиологични процеси, които мобилизират организма за ответна реакция. Ако страхът настъпва извън контекста на сигнал за опасност (имаме пристъп на паника, без да има реална ситуация), тогава говорим за болестен страх. Невротичните състояния, в които болестните форми на страх са основен симптом, се наричат тревожни разстройства. В тази група влизат:

Паническото разстройство;
Натрапливи състояния;
Генерализираната тревожност;
Фобии.

Паническо разстройство

Паническото разстройство представлява повтарящи се епизоди на интензивен ирационален страх, паника или безпокойство, наречени панически атаки.

Субективното преживяване е: силен ужас, чувство за преживяване на смърт, страх от нова паническа атака, повишена раздразнителност, страх от полудяване, намалена способност за концентрация, чувство за загуба на връзка с реалността. Физически те най-често се проявяват като обилно изпотяване, напрежение в стомаха, сърцебиене, замаяност, завишена киселинност на стомашните сокове, задушаване, иглички в крайниците и др. Паническите атаки са много неприятно изживяване, защото човек в такъв момент се чувства напълно безпомощен. Затова е необходимо да се научим да ги приемаме без съпротива, да ги оставим да отшумят от само себе си.

Причини

На пръв поглед смятаме, че отключваща роля могат да изиграят стресови ситуации в семейството, работата и обкръжението в социален план. Но всъщност истината е, че не самият стрес играе ролята на ключ, а неспособността на човек да отреагира адекватно на него.

Начини за справяне

Усещането при паническата атака е нормална проява на страх. Но големият страх идва от мислите (Какво се случва?; Умирам... ; Полудявам... и т.н.), които го подхранват и той става още по-голям. Това се превръща в един порочен кръг и чувство на безизходица. В случая лекарствата не са решение. Те могат да послужат по-скоро като патерица, на която да се подпрем временно, за да заглушим болката и страха, но не могат да премахнат истинската причина за състоянието ни.

Решение на проблема има и то е да се научим да посрещаме атаките спокойно, без съпротива. За целта е нужно да променим отношението си към тях. При тази ситуация може да кажем, че вече наполовина сме успели. Тук най-добрият ни съюзник е времето. Защото трябва време и много постоянство, за да настъпи промяна и тя да се утвърди в мислите ни, а оттам и в действията ни.

Всички знаем, че страхът и болката са вик на душата. Душата ни казва: „Нещо става! Нещо се случва! Направи промяна! Отреагирай...!!!“ Именно трудностите и страданието ни насочват към промяна на мисленето, към духовно развитие и всичко това е, за да ни изгради. Когато настъпи паник атака, не се съпротивлявайте, дишайте дълбоко. Целта е да възстановите контрола над дишането и баланса на кислород. След това просто наблюдавайте, без да участвате и да се идентифицирате с усещанията си. Оставете първоначалните симптоми да отминат, не предизвиквайте паника. Тогава страхът преминава като буря през тялото ви и усещате как постепенно ви напуска.

Иновации

Напоследък се твърди, че повишената киселинност в мозъка може да е фактор за повтарящите се пристъпи на паническо разстройство. Изследвания показват, че хора с паник атаки натрупват излишък от лактат (млечна киселина), която се произвежда и консумира непрекъснато при поддържане на мозъчната активност дори при обичайна умствена дейност. Резултати от проучване направено в Университета на Айова, предполагат, че натрупването на лактат в чувствителните на киселинност участъци от мозъка, участващи в страховите реакции, може да са причина за спонтанните панически атаки. Истина е обаче, че физическото натоварване и редовно спортуване има силен ефект при възпрепятстване на тревожността и паническите пристъпи, защото метаболитно активните тъкани стават по-ефективни в консумирането и отстраняването на млечната киселина. И за финал ще подкрепя твърденията си с една мисъл на Джоан Уелш!