Човек се учи през целия живот, но това, което успее или не успее да научи през детските си години, може да се oтрази на способностите му по–късно. Първите години на детето са от огромно значение за развитието на мозъчните функции, необходими за обработването на информация, нормалното изразяване на емоции и доброто овладяване на езика.

Между 2 и 6-годишна възраст, детската мисъл постепенно съзрява. Тяхната памет се подобрява съвместно с усъвършенстването на езика. Увеличаването на речевия запас дава възможност за по-лесното запомняне на различните събития. Способността да се кодират спомени с помощта на вече научените думи дава възможност на децата да запомнят преживяванията си. Това умение зависи от узряването на областите в мозъка, отговорни за езика и се развива чрез разговорите на родителите с техните деца.

През детството нервните връзки се създават с необикновена бързина. Тогава структурата на мозъка се формира при непрекъснатото взаимодействие между унаследената информация и влиянието на околната среда. Д-р Бери Брейзълтън (специалист в областта на детското развитие) казва: "Именно тогава се развиват нервните пътища, от които зависят интелектът на детето, неговото самосъзнание, способността му да проявява доверие и мотивацията му за учене" Благодарение на тези пътища са възможни мисленето, ученето и разсъждаването.

Колкото повече стимули влияят на новороденото, повече нервни клетки се активират и образуват връзки помежду си. Доказано е, че освен интелектуална стимулация е необходима и емоционална. Хубаво е родителите да галят и прегръщат новородените, да си играят с тях. Тогава те ги стимулират емоционално и децата развиват повече нервни връзки. Важно е да се знае, че преживяванията през детските години могат да окажат своето влияние в зряла възраст. Известният психолог Ерик Ериксън, в теорията си за цялостно психосоциално развитие на личността, посочва, че по време на житейския път, човек преминава през осем генетически предопределени етапи. Ериксън ги нарича психосоциални кризи или конфликти. Изходът от тях може да бъде благоприятен или неблагоприятен за личността /отношението на родителите е в основата и трябва да бъде с много любов и подкрепа/. Всеки следващ стадий е във връзка и зависи от резултатите на предходния. В тази теория първите седем години от развитието на личността заемат особено място. Както и да ги разгледаме, все се оказват решаващи. Те са фундамента върху, който градим и в същото време обхващат цели три стадия от общо осемте, които се полагат на целия човешки живот...

От всичко казано дотук се уверяваме, че първите седем години се оказват доста важни. Дали човек е силен характер или не, дали може да мисли абстрактно, да проявява разбиране към другите, дали умее да прощава, да е състрадателен, дори да умее да се забавлява... — всичко това зависи от преживяванията му през първите години от детството. Затова едно от най–важните неща през този период от живота е, детето да усеща, че някой се грижи за него с топлина, обич, подкрепа и разбиране...