14 декември
Четиво за 4 мин
Щастлив или не – от мен зависи!
Има една истина в живота, едно красиво цвете, към което всички ние се стремим и искаме да отгледаме в градината на душата си. Нещо, което събира всичко, и което осмисля всичко – Щастието. Но щастието само по себе си е относително понятие и ако не го усетим със сърцето, никога няма да го открием в света около себе си. Ако осъзнаем, че е вътре в нас, тогава ще сме наясно, че то живее не само в онези неща и преживявания, които ни карат да се усмихваме и да изпитваме наслада от живота. Щастието живее и в нашите слабости, в грешките ни..., то извира от всяка пролята сълза, то е наш постоянен спътник, просто ние трябва да настроим сетивата си на неговата честота. Някой може да попита – Защо...? Защото сълзите пречистват..., препятствията ни правят по-силни и съграждат стъпалата на нашия опит, трудностите изострят сетивността и чувствителността ни. По този начин всички те дават вярна посока и чертаят пътя на истинността. Когато човек се замисли върху тези неща, неминуемо стига до едно откровение, а именно..., че всеки от нас малко или много се съобразява с мнението на другите. Ако те го харесват - добре..., но ако постоянно го критикуват, той може да изпадне в отчаяние, депресия или всякакви такива ситуации, които ние сме свикнали да наричаме с нарицателното име – "нещастен"... В такива моменти трябва да знаем, че човек има два избора, или да продължи да се бори за одобрението на другите, или да бъде себе си.
Бъди себе си...
Бъди себе си...! Но как, когато не се познавам..., когато не знам кой съм Аз! Едно обаче е сигурно – всичко около нас се променя: обстоятелства, ситуации, хора, взаимоотношения и т.н. Но дали аз се променям? Защо не мога да предвидя реакциите си на практика? Защо понякога се получава разминаване между желание и действие? Всички тези въпроси идват да покажат, че ние не познаваме себе си..., ето защо не можем да отстояваме и да бъдем собственото си Аз. Това, което идва в живота ни, не идва да ни променя, а напротив, то е провокатор, чрез който ние се изследваме. Именно затова не бива да губим време в самосъжаление..., просто трябва да действаме и да се радваме, защото с всяка следваща крачка ние се опознаваме. Какво по-прекрасно от това…! Дълъг и труден е този път на себепознанието, но е много предизвикателен и мотивиращ... Да разберем защо постъпваме по определен начин в определени моменти. Как възприемаме околния свят? И какво е присъщо за характера ни... С цел да разучим себе си и другите е разработена характеристика на темпераментите. Класическата типология се базира на една древна класификация на Хипократ и дава взаимната връзка на темперамента с типовете висша нервна дейност – ВНД.
Видове темпераменти
Темпераментът е съвкупността от устойчиви индивидуални психични свойства, определящи динамиката на психическата дейност на човека и оставящи относително постоянни при различни мотиви, съдържание и цели на дейността. Темпераментът се характеризира с бързината във възникването и протичането на психичните процеси.
Сангвиничен темперамент (лабилен тип ВНД)
Много енергични, активни и работоспособни. Настроението и отношението им към човек, предмет или обстоятелство може да се отгатне по тяхното лице. Бързо се съсредоточават и са находчиви. Влияят се от външни въздействия и одобрението на другите. Оптимисти и вярват в успеха на начинанията си. Дисциплинирани и състрадателни са.
Холеричен темперамент (възбудим тип ВНД)
Много амбициозни и имат голяма воля. Те са силни, неуравновесени, инертни. Вярват в своята правота за всичко, бързо се издигат в кариерата и винаги са заредени с ентусиазъм. За холериците е характерна цикличността в работата. Те са способни с цялата си страст да се отдадат и да се увлекат от нея. Но в потиснато състояние и неувереност в собствените сили, могат да захвърлят всяко начинание.
Флегматичен темперамент (инертен тип ВНД)
Отличават се с търпение и самообладание. Бавно темпо на речта и движенията. Бавно се съсредоточават и с усилие се приспособяват към нова обстановка. Трудно може да се разгневи и в критични ситуации остава спокоен. Постоянен в отношенията си, не е обидчив и се отличава с висока трудоспособност.
Меланхоличен темперамент (понижена възбудимост ВНД)
Този тип се отличава с висока емоционална чувствителност и повишена ранимост. Меланхоликът може да преживява слабото дразнене като силно. Затворен, трудно и бавно се сближава с хората. Неувереност в себе си, стеснителен, дори и незначителна трудност може да го накара да се предаде или откаже, лесно се уморява и е слабо работоспособен. Имат чувствена възприемчивост и са много сърдечни.
Пътят към себепознанието е дълъг и труден..., но е много интересен и предизвикателен. Заслужава си човек да опита...
