Какъв е моят стил на възпитание?

"Не е важно колко даваме, а колко обич влагаме в даването...!!" - Майка Тереза

Съвременните психолози все повече се интересуват от взаимоотношенията между родители и деца. От самото раждане родителите започват да полагат грижи за децата си, без които те не биха могли да оцелеят - физически и психически. Във взаимоотношенията и диалога детето овладява много от ценностите и възгледите на големите. С течение на времето ги превръща в част от своето поведение и съзнание. Самооценката и осъзнаването на собствения Аз започва с оценката на родителите. Всеотдайността и любовта на бащата и майката полагат основите за изграждане на идентичността.

В тази статия ми се иска да поговорим за стиловете на родителското възпитание. Винаги правим най-доброто за децата си и ги учим по най-добрия начин /според нашите представи това е така, защото няма родител, който да мисли лошо на детето си/. Защо тогава в един по-късен етап започваме да виждаме в тях поведение, което не харесваме? Отговорът може би е съвсем елементарен и е най-вероятно да се крие в начина или по-точно стила ни на възпитание.

Като начало ще започна с това, че измеренията на родителското поведение биват два вида: емоционално и контролиращо. Емоционалното отношение се изразява в това родителя да дава..., а именно обич, топлина, подкрепа, загриженост и т.н. Така той задоволява много от основните потребности на детето – от доверие, сигурност, значимост,  уважение и закрила, намалява тревожността на детето. Контролиращата функция дава границите на позволеното и непозволеното и служи като опорна точка в личностен и социален план. Що се отнася за стиловете на родителско възпитание, в психологията се говори за четири основни стила, а именно - авторитетен, авторитарен, опрощаващ и небрежен.

Авторитетен стил

Авторитетните родители насърчават  децата към самостоятелност. Абсолютно винаги обясняват всичко и предпочитат диалога. Те се ангажират в постепенно осигуряване автономия на подрастващите. Позволяват на детето да взема решения в области, за които е готово. Общата атмосфера в семейството е на уважение, топлина, справедливост. Децата, които в домът си са получавали любов, грижа и доверие от по-възрастните, по-късно се отнасят по същия начин с другите хора. Резултатите от едно такова възпитание са, че детето  изгражда реална самооценка, има увереност в себе си и своите възможности. То не се бои да изказва мнението си пред близки и приятели. Винаги има смелост да пита родителите си за неща, които го интересуват и вълнуват. Израства като независима и самостоятелна личност. Проявява доверие към другите и ги уважава.

Авторитарен стил

Тук отношенията дете–родител не се основават на уважение, а на страх. Родителят е поел ролята на "ръководител", който може и знае всичко. Детето няма право на свое мнение, защото според мама и тати, то е грешно. Волята на родителя понякога се налага и със сила. Такова действие  се свързва и с опита да се контролира и формира поведението на детето в съответствие с традиционни и стандартни обществени норми и порядки. Родителят е властен и строг. Изразните му средства са заповеди, забрани, наказания. Детето получава чувството си за значимост като приема награди или наказания.  При този стил на родителско поведение, децата са с висока степен на чувство на тревожност, лишени са от инициативност, а в някои случаи проявяват и агресия.

Опрощаващ стил

Отношенията са сърдечни и либерални. Често липсва контрол и децата са принудени да вземат самостоятелно решения, за които все още не са готови. При този стил на възпитание, родителите не поставят конкретно изискванията си, емоцията се оказва в основата на взаимоотношенията. Последиците са слаб самоконтрол, липса на уважение към другите. Ако децата  възприемат стила като равнодушие и отхвърляне, в по-късен етап от живота ще осъждат родителите си за пропуснатото време. Но има и вариант, когато такива деца се превръщат  в активни, творчески личности.

Небрежен стил

Тези родители са "закрити" за общуване и обременени със собствените си проблеми. Те не се интересуват от живота на децата си, не познават  техните желания и интереси. Последствията от този стил на възпитание са, ниска самооценка, стрес, стремеж да се харесват и доказват непрекъснато.

Като заключение искам да завърша с една мисъл на Артър Кларк:

"През живота си открих две безценни неща – да учиш и да обичаш.  Нищо друго – нито славата, нито властта, нито постиженията, сами по себе си – не могат да имат същата непреходна стойност. Защото, когато животът ви приключи, ако можете да кажете "научих" и "обичах" ще можете да кажете и "бях щастлив"...!!"