Липсва ти мотивация? Ето как да се справиш с това:

Тук често си говорим за тренировки, за правилно хранене, за поставяне и постигане на цели… само че е много трудно да се справиш с всичко това, ако ти липсва мотивация. Липсата на мотивация е често срещан проблем. А „как да се справя с липсата на мотивация?“ е често задаван въпрос, на който ми се налага да отговарям почти ежедневно. Ето защо пиша тази статия.

Преди всичко, за да превъзмогнеш липсата й, трябва да спреш да мислиш за мотивацията по начина, по който си мислил за нея до момента:

Ако не ти се прави нещо определено, особено ако е нещо ново за теб, нещо, което искаш или трябва да започнеш, но нямаш особено желание за това, най-вероятно си казваш просто „липсва ми мотивация да започна“. И, може би, си пускаш надъхваща музика, четеш дълбоки, смислени цитати или пък гледаш някой вдъхновяващ филм, в опит да се мотивираш… Проблемът е, че мотивацията не работи така.

Въпреки, че много от нас смятат, че мотивацията води до действие, всъщност е обратното – предприемането на действие повишава мотивацията.

На пръв прочит това не звучи логично и е доста нечестно, нали? Едва ли не, трябва насила да се впуснеш в нещо, за което все още ти липсват правилната психическа нагласа или енергия, за да намериш мотивация да продължиш да го правиш. Но така работи човешкото тяло.

И все пак, мога да ти помогна да си осигуриш успех като изградиш мотивацията си, дори и все още да липсва такава, защото се опитваш да започнеш нещо ново.

Какво представлява мотивацията?

Думата „мотивация“ произлиза от латинското „movere”, което означава „ход/движение/да се движа“. Има логика, нали? Мотивацията ни помада да вървим напред. Във всички аспекти на живота. Но за да почувстваш тази мотивация, първо трябва да се задвижиш, да предприемеш действие, което да я предизвика.

Невролозите са изследвали мотивацията и са открили, че ако мозъкът може да разбере нашите предизвикателства, цели и препятствия, е по-вероятно да ни осигури умствена енергия, необходима за постигане на тези цели.

Би било чудесно да разполагаме с безгранична мотивация, но това не е режимът ни „по подразбиране“ за много нови задачи. Когато опиташ нещо ново или искаш да постигнеш дадена цел, част от мозъка ти (десния префронтален кортекс) „светва“, създавайки съмнение и недоверие. На практика, слабото познание и несигурността директно намаляват стремежа.

Ако искаш повече мотивация, трябва да „раздвижиш“ лявата префронтална кора на мозъка, която отговаря за умствената енергия и фокуса. Тази му страна се подхранва от надежда, вдъхновение и вяра, че можеш да успееш.

Накратко, за да си осигуриш добра мотивация и успех в постигането на целта, съзнанието ти трябва да е напълно наясно какво представлява тази цел и какви са стъпките, които трябва да предприемеш, за да я постигнеш. А тези стъпки, сами по себе си, трябва да изглеждат реалистични, за да бъде успехът постижим.

Защо страдаме от липса на мотивация?

Отговорът на този въпрос може би се крие още в самото начало на статия – защото много от нас просто не разбират как работи мотивацията и разчитат не нея за грешните неща.

Вместо да мислиш за мотивацията като за „джъмп-старт“ или „първа стъпка“ към успеха, мисли за нея като за зареждане с гориво. Мотивацията е много по-полезна в това да те държи „в релси“ в дългосрочен план, от колкото да ти помогне да започнеш да се движиш към целта.

Ще обясня по-подробно:

Мозъкът ни е настроен да повишава мотивацията за нещата, в които сме уверени, опитали сме и разбираме. Навиците, които изграждаме, създават обратна връзка, която улеснява повторението им. Навиците, които все още не сме изградили, са по-трудни за спазване.

Така че не чакай мотивацията да дойде, а просто започни да се движиш към целта си, вземи нужните мерки, дай си време и работи с постоянство. Мотивацията ще дойде... ако се въоръжиш с правилните инструменти за това.

Има, обаче, още една важна причина, поради която е трудно да намериш мотивация, когато започваш нещо ново. Зоната на мозъка, която контролира мотивацията и силата на волята, е същата част от него, която се справя с ежедневните задачи, краткосрочната памет и фокуса. Общо взето, върши доста работа и претоварена ежедневно.

Отдели минута и помисли за всичко, което трябва да правиш ежедневно. Тази претоварена част от мозъка ти отговаря за всичко това…и сега си представи, че същият този твой претоварен служител носи и отговорността да влачи задника ти до фитнес залата, да те контролира в храненето с правилните храни или за каквото и друга нова задача си решил/а да се хванеш. Е, не е учудващо, че ти е трудно да започнеш, нали?

Така че, ако наистина искаш да се заредиш с мотивация и да постигнеш целта си, без значение дали тя е отслабване, мускулна маса или просто подобрен тонус, планът ти трябва да започва не с тренировки или хранителен режим, а с укрепване на съзнанието и ума! Защото успешната физическа промяна е възможна само с правилна психическа нагласа преди това.

Повишаване на мотивацията. Какво казва науката по въпроса:

В продължение на много години учените се опитват да разберат как да увеличат мотивацията. Оказва се, че не може да се повиши директно. Вместо това трябва просто да се улесни мозъка да се чувства по-мотивиран.

Това се постига с намерение и постоянство – две действия, които превръщат целите в ясна рамка, на която мозъкът може да разчита. Ако умът се обучи да разбира целите ни (и какво ще направим, за да ги постигнем), можем да задействате мотивацията си.

Това може да ти звучи налудничаво, но фактите са неоспорими: има безброй проучвания, които показват как поставянето на цел (и за предпочитане - записването на намеренията и нужните стъпки за това, черно на бяло, с конкретни подробности) прави много по-вероятно не само изпълнението на конкретните задачи, но и постигането на крайната цел. Ето един-два примера:

През 2010 г. Британският журнал по психология на здравето провежда проучване с цел да помогне на хората да станат по-последователни в тренировките и постигането на целта си. В изследването, хората били разделени на три групи:

• Първата група от хора просто следвали насляпо тренировъчна програма с упражнения, с идея да подобрят физическото си състояние;
• Втората група хора също следвали тренировъчна програма, но освен за подобряване на физиката си, работили и за подобряване на мотивацията си, с четене на допълнителни материали, които описвали подробно как физическите упражнения подобряват здравето;
• Третата група следвали същия план като група 2, но освен това трябвало и подробно да записват на лист конкретните си цели и задачи за седмицата. (напр.“ще тренирам поне 20 минути в 19:00 часа във вторник и петък“, целта ми е да сваля 500 гр. за 1 седмица“).

Резултатите? Изследването показало 3 пъти (91%) по-добро представяне и придържане към целите на програмата от хората в третата група, спрямо тези в останалите две групи (където успеваемостта била около 35%).

Друго изследване от Норвегия пък стига до подобни заключения при спазването на хранителен режим. Учените там открили, че подробното разписване на хранителния план за всеки ден и седмица значително подобрява храненето на участниците в дългосрочен план и прави спазването на режима по-лесно.

В заключение: Как да подобриш мотивацията си (и да я запазиш)?

Всички знаем поговорката „Бързай бавно!“. Това важи с пълна сила и за мотивацията. Що се отнася до изграждането на полезни навици за постигане на целта и поддържането на мотивация в дългосрочен план – успехът се крие в малките крачки.

Ако изграждането на много нови навици едновременно те затруднява и мотивацията куца, по-ефективно за теб ще е да предприемеш подхода „стъпка по стъпка“, изграждайки новите си навици един по един. Това ще намали психическото натоварване и мозъкът ти ще може както да научи нов навик, така и да увеличи мотивацията си за него и останалите, които спазва ежедневно.

Когато си задаваш големи задачи (от рода на „ще сваля 30 кг“), мозъкът ти разчита на прецеденти. Така че, освен ако вече не си успявал да постигнеш подобна цел в миналото, има шанс умът ти да ти напомни на подсъзнателно ниво за минали неуспехи в това начинание и това може да предизвика чувство за безпомощност, отчаяние и липса на мотивация.

Вместо това разбий дългосрочната си цел на по-малки, по-краткотрайни и по-лесни за изпълнение стъпки и задачи, които обаче, събрани заедно, ще ти помогнат да я постигнеш.

При всички положения обаче, трябва да си свършиш работата, да започнеш отнякъде, да работиш организирано и с постоянство, за да дадеш нужното време на ума и тялото си да изградят навиците, от които се нуждаеш, за да постигнеш успеха, към който се стремиш.

Започни, за да можеш да продължиш!