Историята на Михаела: "Чувствам се по-силна, по-здрава и по-енергична от всякога...!"

Разкажи малко повече за себе си:

В момента съм втори курс на магистърската си степен, а от три години съм част от HR-екипа на една много готина организация. В този смисъл основно се занимавам със Социология и Човешки ресурси. Последните две години съм се отдала на изучаването на нови езици и подобряване на работните си умения и квалификации.

Встрани от професионалния ми живот: интересувам се от театър и музика. Сестра ми и майка ми си падат планинари, ето защо често ходим на походи заедно. Обичам да пътувам: в и извън страната. Искам да опозная колкото се може повече от света, който ни заобикаля.

Как реши да се свържеш с мен и защо?

Мисля, че всичко се свежда до една събота, в която си дадох сметка, че през последните близо девет години винаги съм имала проблеми с храненето. Всичко започна с едно драстично отслабване (вследствие на гладуване и много кардио), което оказа множество негативни влияния над здравето ми. След възстановяването ми у мен се насадиха две притеснения: а) всичко това да не се повтори и б) да не покача теглото си. Ето защо тренирах много, но за сметка на това приемах сравнително малки количества храна, нередовно. Това водеше до констипация, а борбата с нея ме запозна с лаксативите, които приемах няколко години подред с малки прекъсвания. Преди четири години пък заминах за САЩ, където не обръщах внимание на храненето. Когато се прибрах, бях наддала над 7 килограма. Върнах се към старите навици на хранене, но този път стриктно следях калориите, които приемах. Не ме интересуваха макроси, а само калории. В последствие започнах да ходя на фитнес и нещата сякаш се нормализираха като цифра, която виждах на кантара. Всичко обаче излезе извън контрол в карантината. Около три месеца стоях само в дома си и работех по цял ден на компютъра. Лекциите и работата ми бяха изцяло дистанционни. Когато се върнахме към по-нормален начин на живот, установих, че единствените дрехи, които ми стават са по-широките ми рокли. Разбрах че трябва да направя нещо.

Та във въпросната събота, давайки си сметка за всичко това, разбрах, че някой трябва да ми покаже как да се храня правилно. Свалянето на килограми далеч не ми беше цел, то по-скоро щеше да е бонус.

Исках да разбера къде греша и какво трябва да правя. Не желаех да се обръщам към диетолог, защото ми се искаше знанието за храненето да е комбинирано със знание за подходяща физическа активност. Освен това, определено имах нужда от човек, който да ме подкрепя през цялото време, който да е там, за да отговори на въпросите ми. Не си се представях като поредния пациент на даден диетолог, трябваше ми приятелско, индивидуално отношение.

Най-важното, исках да намеря човек, за когото тази работа е призвание, а не просто начин за изкарване на прехрана. Към онзи момент вече следях работата на други фитнес-инструктори и търсех вариант за мен, до тогава безуспешно. След поредното търсене в Google обаче попаднах на Страхил. Запознах се с историята му, запознах се с историите на негови клиенти. Стори ми се, че Страхил ще успее да ме разбере, в действителност ще ми помогне и определено прецених, че работата му е признание, а не само начин за препитание. Това за мен бе зелена светлина. Потърсих го и днес мога само да бъда благодарна.

Как тренировките и правилното хранене промениха живота ти?

Основното и най-важно е, че днес се чувствам уверена и спокойна. Храната не ме притеснява, напротив – доставя ми удоволствие. Започнах да разбирам, че нуждите на тялото ми не са тези, които съм си мислела, че са. Всъщност мисля, че започнах в действителност да разбирам храненето. Днес имам контрол над съзнанието и мозъка си. Знам кога имам нужда от определена храна и кога просто си „измислям“, че съответният продукт ми се хапва.

Освен това, чрез тренировките и правилното хранене, се научих, че мога да израждам добри навици, стига да съм достатъчно упорита. Признавам си, че в резултат на режима се научих да ставам в определен час, значително по-точна съм (не закъснявам) и съм по-организирана. Научих се да подреждам ежедневието си по различен начин.

Не на последно място: чувствам се по-силна, по-здрава и по-енергична от всякога.

Кое беше най-голямото предизвикателство за теб и как го преодоля?

Мисля, че най-голямото предизвикателство пред мен бе да разбера, че храната ми служи, за да мога да живея, а не с цел да задоволи мозъка ми. Тъй като работата и магистратурата ми са обвързани с много мисловен труд – бях свикнала, когато съм под напрежение и имам много работа за вършене да си хапвам fast food, шоколад, да пия кола или енергийна напитка. Естествено, по законите на Мърфи, най-напрегнатите ми дни съвпаднаха с втората и третата седмица от старта на програмата ми. За щастие бях решена да спазвам указанията на Страхил – не си позволявах нещата, за които си мислех. Към онзи момент смятах, че няма да се справя, че в действителност имам нужда от нещо сладко, нещо с много калории, за да доставя енергия на мозъка си и да свърша всичко добре и навреме. Чувствах се много изморена (не физически). За мое учудване този период отмина сравнително бързо, оказа се че сладкото не ми е нужно, дори напротив. Тогава разбрах колко често съм приемала храни и напитки не защото в действителност имам физическа нужда от тях, а защото си мисля, че е така. Бих казала, че се справих с това, основно защото не исках да „разочаровам“ Страхил и себе си. Много исках да успея с това, може би имах достатъчно воля. Най-важното – имах съвсем конкретна цел и подкрепа.

Какви бяха очакванията ти за моята работа и успях ли да ги покрия?

Тъй като за пръв път се обръщам към човек като Страхил очакванията ми бяха минимални и дори негативни. Очаквах да получа хранителен режим и тренировъчна програма, с които да се оправям сама. Очаквах да бъда смъмряна, ако някоя седмица не се справям добре.

Истината е, че получих персонално отношение и подкрепа. Режимът и тренировките си бяха за мен – точно това, от което имам нужда, това от което има нужда тялото ми. Всяка седмица бях окуражавана за постигнатото. Седмиците, в които не се справях толкова добре обсъждахме какви са причините за това. Всеки мой въпрос получи отговор.

Смятам, че Страхил успя да изгради доверие у мен – днес се чувствам спокойна да задам каквито въпроси ми хрумнат, не се притеснявам, в случаите, когато не съм спазила режима докрай или съм пропуснала тренировка. Ако трябва да обобщя – Страхил надмина всичките ми очаквания. Благодарна съм, че избрах точно него.

Какъв съвет би дал на всички, които все още събират кураж да направят първата крачка?

Съвсем наскоро попаднах на проучване, според което нездравословните диети убиват повече хора годишно, отколкото тютюнопушенето. И се запитах – защо не обръщаме внимание на това? Защо на всяка кутия цигари стои предупредителен знак, но не и на нездравословните храни? Стана ми интересно защо когато сме болни, се обръщаме към лекар, а когато се борим с излишни или недостатъчно килограми, по-често се опитваме да се справим сами. Самата аз в годините назад съм се опитвала да се справям самостоятелно с този въпрос. Винаги безуспешно. И когато помислих кое е било това, което ме е въздържало да потърся помощ, осъзнах, че ме е било срам, смятала съм проблема за маловажен, смятала съм го за лична борба, в която не бива да намесвам друг. Вероятно темата около килограмите е по един или друг начин пренебрегната, може би е прекалено лична тема. В този смисъл:

Щом не експериментираме със здравето си и се обръщаме към лекар – нека не експериментираме и с това. Обърнете се към някого, който може да помогне.

Аз намерих този човек в лицето на Страхил. От негова страна получих помощ и подкрепа, които ми бяха необходими – веднъж, за да получа напътствия относно храненето и тренировките и втори път, за да надмогна себе си и да остана мотивирана. Пътят, който изминах беше предизвикателен както физически, така и психически. Аз смятам, че Страхил успя да отговори и на двете ми нужди.

Няма да сбъркате, ако се обърнете към него!

Няколко думи от Страхил

Изключително съм благодарен на Михаела, че реши да ми се довери, както и че се отнесе към работата ни заедно, към програмата си и към задълженията си около нея толкова сериозно. През месеците ни съвместна работа тя ми показа отговорност, постоянство и непоклатима мотивация за постигане на целта си. И ето, че резултатите от усилията й са налице:

Тегло: -12 кг (от 66.8 на 54.7 кг)

Талия: -22 см (от 88 на 66 см)

Ханш: -12.5 см (от 101.5 на 89 см)

А ето и подробната таблица с останалите й резултати: 

Михаела наистина постигна много през изминалите месеци, но историята й съвсем не свършва тук! Резултатите и снимките, които споделихме с вас са от работата ни заедно по нейната първа програма, която приключи преди няколко месеца! Но тя и в момента продължава да тренира редовно и да се храни добре, гонейки следващата си цел!

Надявам се историята й да ви е харесала и да ви е вдъхнала частица кураж и мотивация. Не се отказвайте и не се страхувайте от желанията и целите си! Когато има желание за промяна и дисциплина, за да се свърши работата, която се изисква, за да се постигне тя - успехът е само въпрос на време!