Николай Блажев: Чувствам се по-добре от всякога!

1. Разкажи малко повече за себе си:

Здравейте! Казвам се Николай Блажев на 28 години от Велико Търново. В гимназията се занимавах с волейбол и вдигане на тежести до злощастния момент, в който си докарах дискова херния. Дали бе въпрос на лош ген, пренапъване, неправилно изпълнение на дадени упражнения или комбинация от трите – Божа работа. Хернията беше толкова лоша, че се наложи да пропусна половин година от училище.

В крайна сметка предприех рискова, но успешна операция. Отново можех да функционирам нормално, но по думите на докторите трябваше да се пазя "за цял живот от сега нататък". За тежестите забравих тотално, а спортуването също остана на заден план.

Станах студент във Варна. Като цяло се чувствах добре. Бих казал, че имах активно ежедневие, макар и без спорт. Играех волейбол от време на време. И по-скоро беше "разцъкване" отколкото играене.

Винаги съм бил склонен към лесно качване на килограми. Но дори в случаите, в които съм се изпускал, лесно съм успявал да се върна обратно във форма. Все пак тогава непрекъснато се движех из града, работех като сервитьор, пък и бях на 20 години. Достатъчно бе да не ям хляб и да правя лицеви упори и изглеждах добре. Бях пушач.

Така поживях във Варна 6 години.

Преди близо 4 години се преместих да живея в САЩ. Бях слушал за американските храни и обездвижен начин на живот и се натъкнах точно на това. Не много бързо, но постепенно започнах да наедрявам. Може би фактът, че от момче отивах към мъж също бе от значение. Кой знае?

Реших, че няма да оставя нещата така и започнах да бягам на пътека във фитнес залата. Беше ми адски трудно и реших да опитам да спра цигарите с цел да си помогна. Макар и само 25-годишен, вече имах 12 години стаж като пушач. Предизвикателството бе огромно, но успях да ги спра. Това беше през пролетта на 2014 година.

Последва една година на непостоянни посещения във фитнес залата, като в същото време освен бягането посегнах отново и към тежестите.

През пролетта на 2015 година започнах да тренирам редовно. Стараех се, да не повтарям грешките си от миналото и внимавах с изпълнението на всяко упражнение. В този момент бях живял в Щатите 2 години и вече драстично бях намалил газираните напитки, шоколадовите изделия и всякакви други "джънк" храни.

Ефект имаше. Поизгорих мазнините в коремната област и качих мускулна маса. Постепенно напредвах. Мислех, че съм поел в правилната посока.

И така тренирах и тренирах... Внимавах какво хапвам, но никога не съм бил на диети или хранителни режими. Не внимавах особено с алкохола. Не усещах той да ми пречи и не вярвах, че коремът се дължи в известна степен на многото калории, които алкохолът съдържа.

В края на 2015 и началото на 2016 година вече бях доволен от това, което вдигах, и начина, по който изглеждах. Малко или много това типично за фитнес залите съревнование с останалите пак се беше появило у мен.

Уви, кръстът ми напомняше редовно за себе си. Имах и кризи. Прекарах една седмица на легло и имах още няколко подобни периода. Това се случваше, въпреки че избягвах определени упражнения и носех колан. Но все пак вярвах, че съм добре и че прогресирам. В момента, в който ми минеше кръстът, отново бях в залата.

Не бях с плосък корем, но и не бях дебел. Смятах, че в един момент ще съумея да махна коремните мазнини и паласките. "Пък и на кой му пука!? Нали ръцете ми са отново големи!"

2. Как реши да се свържеш с мен и защо?

В същия този период вече не веднъж бях чел статии на Страхил в блога му – Fitbg.net. Статиите му ми харесваха. Бяха добре обосновани и добре поднесени, така че лесно да бъдат разбрани от аудиторията. Внедрявах някои от съветите му относно хранене и тренировки в своето ежедневие.

И отново. Харесвах се, бях позаякнал и гледах на себе си като на добре изглеждащ млад мъж. Е, да, имах коремче все още – голяма работа. Успокоявах се как ли не: лоша американска храна, лоши гени, фактът, че вече съм по-близо до 30-те отколкото до 20-те. Оправдавания винаги се намираха.

Вече беше лятото на 2016 и наближаваше така чаканата за мен почивка в България. Бях си наумил, че ще се срещна със Страхил! Бях видял рекламите му и положителните отзиви от клиенти.

Платих си за услугата и след като пристигнах в България, се свързах с него и си уговорихме среща. Попълних анкетите (на тяхна база се изготвят програмите) и по време на срещата обсъдихме всичко подробно.

Бях си казал, че ще се раздам и посветя на 100%, тъй като бях много вдъхновен от неговата история. Това ми беше последна надежда за махане на корема и исках да знам, че поне съм опитал.

3. Как тренировките и правилното хранене промениха живота ти?

Почивката ми приключи и се завърнах в Лас Вегас готов и мотивиран за промяна. Междувременно г-н Иванов вече бе изготвил тренировъчната програма, хранителния режим и суплементационния план.

Трябваше ми около седмица, за да си набавя хранителните добавки (които не бяха задължителни, но предпочетох да ги използвам) и разни други дреболии като хладилна чанта, пластмасови контейнери, кухненски кантар и часовник с хронометър. Бях повече от готов.

Предизвикателствата започнаха още от първия ден. Ранно ставане, за да мога да закуся и да имам време преди тренировката. Самата тренировка бе интензивна и изтощителна. Изкарах първата седмица на 100% според инструкциите. Чувствах болка, енергия, умора и мотивация – всичко накуп.

Осъзнах, че до преди това само съм си мислил, че тренирам сериозно. Готвенето също бе голяма част от подготовката и определено отнемаше доста от личното ми време. Но за секунда не си позволих да кривна извън очертания път.

След като измина втората седмица от моята трансформация, дойде моментът на истината – измерването! Почти 2 килограма надолу и цели 2,5 см изгубени от талията.

Това беше и повратният момент при мен. Надъхах се много. Въпреки умората дължаща се на намаления прием на калории в комбинация с интензивни тренировки и кардио, аз продължих в същия дух и дори една идея по-сериозен и мотивиран.

След месец и половина вече бях изгубил 5 килограма тегло и 8 см от талията си. Най-готиното е, че размерите на ръцете и гръдната ми обиколка в същото време не бяха така драстично намалели. Всичко вървеше по план.

Получавах и доста комплименти от приятели и колеги на работа. Не си позволявах да се скатая дори за една минута или повторение от тренировките си. Хранителните навици вече бяха изградени и приемах хранителния план като част от ежедневието си, а не като нещо, което следвам по принуда.

В края на 3 месечната ми трансформация вече се чувствах като супермен. Бях много po-издръжлив. Чувствах се по-здрав от всякога. Кръстът ми беше като нов! Имаше много редки случаи на раздразненост, които до колкото имам наблюдения са характерни и за хора, които не са оперирани. Вече можех да избягам 5-6 километра на един дъх. Доста по-добре на фона на 1 километър само 3 месеца по-рано.

Освен, че се чувствах като нов човек, изглеждах и така. Нямаше помен от паласките и коремните ми мускули се виждаха за пръв от 2010 година насам. Чувството бе неописуемо. Наложи ми се да подменя по-голяма част от гардероба си, което всъщност си беше направо хубав проблем.

4. Кое беше най-голямото предизвикателство за теб и как го преодоля?

Когато крайният резултат бе на лице, бях щастлив, че не се отказах пред всичките предизвикателства. Ранното ставане, умората, мускулната треска, часовете прекарани над котлона и голямата част от личното ми време абсолютно си струваха.

5. Какви бяха очакванията ти за моята работа и успях ли да ги покрия?

Бих казал, че очакванията ми относно работата ми със Страхил определено не се само се оправдаха, но и бяха надминати. Той нон-стоп бе на разположение и ме наставляваше по пътя към успеха. В последствие аз се оказах дори и много добър пример за мои приятели. Част от тях вече са негови клиенти и в момента работят по негови програми.

Тук идва моментът да благодаря на г-н Иванов и неговия екип за помощта! Вие променихте начина ми на живот, мирогледът ми и ми показахте, че постоянството е голяма сила. Чувствам се по-добре от всякога и най-важното доста по-уверен по отношение на живота в много негови различни аспекти!

6. Какъв съвет би дал на всички, които все още събират кураж да направят първата крачка?

За всички, които все още се колебаят, бих казал, че оправдания, за да се отложи началото на нещо ново винаги могат да се намерят. Може да бъде притеснително и дори леко плашещо. Решавате се и го правите. Така направих преди вече почти три години с цигарите. Така взех решение и да работя със Страхил.

Началото е най-трудно и всичко е в съзнанието ви. Подгответе се психически. Бъдете готови за по-малко забавления с приятели, за може би понякога скучни ястия на фона на всички вкусотии, които ни чакат на всеки ъгъл. Възможно е и времето ви с любимия човек да бъде афектирано. Всичко си има цена и лесно няма.

Но накрая ще се почувствате победители. А стигнете ли дотам, нещата стават по-лесни. Сега тренирам по-малко и хапвам една идея по-свободно. Позволявам си и доста прилични „чийт“ дни от време на време. Външният ми вид не се е променил, защото тялото ми вече работи по съвсем друг начин. Иначе казано, постигнете ли нещо с много труд, то остава във времето.

Пожелавам успех на всички, които се намират в начална позиция! Повярвайте в себе си и се доверете на професионалистите!