Съдържание:
В тази статия ще обърна внимание на една доста нашумяла напоследък във фитнес средите тема. А именно – селективните модулатори на андрогенни рецептори (съкр. SARMs).
Какво представляват, ефективни ли са и по-важното – безопасни ли са и имат ли изобщо място във фитнес средите?
Ако си сравнително начинаещ фитнес ентусиаст, спортуваш за здраве или се опитваш да отслабнеш, едва ли си чувал този термин до момента и е много вероятно още с прочита на първото изречение от статията да си изгубил интерес. И си прав – може спокойно да я подминеш.
Ако обаче имаш опит в залата, работиш сериозно за покачване на мускулна маса или искаш максимално да я запазиш, докато чистиш мазнините, много вероятно е вече да знаеш за какво говоря и да те вълнуват въпросите, които споменах по-горе.
Ако е така, тази статия е за теб. Съветвам те да я прочетеш внимателно и добре да обмислиш информацията в нея, преди да се насочиш към приема на SARMs.
Какво представляват SARMs и как работят? Разлика между SARMs и стероидите.
Съкращението SARMs идва от английското название selective androgen receptor modulators, или селективни модулатори на андрогенните рецептори. Tе са нов вид експериментално лекарство, все още подлежащо на научни изследвания, с което медицината се надява евентуално да замени лечението с добре познатите ни анаболни стероиди.
Една вметка: Въпреки, че винаги съм се старал да поднасям информацията в статиите си на възможно най-достъпен и разбираем език, в тази точка неизбежно ще навляза в малко по-сложна материя, за да обясня какво означава всяка дума в този термин.
Андрогенните рецептори в клетките играят важна роля в развитието и поддържането на репродуктивните, мускулно-скелетните, сърдечно-съдовите, имунните, нервните и хемопоетичните системи на тялото. Основната функция на андрогенния рецептор е като ДНК-свързващ транскрипционен фактор, който регулира генната експресия. С други думи – чрез свързване с него, определени хормони (андрогени) могат да изпълнят ролята си в тялото.
Андрогените, или по-точно, анаболни андрогенни хормони (тестостерон и дихидротестостерон-DHT) са полови хормони, необходими за развитието на мъжката репродуктивна система и вторични полови белези – така както естрогените отговарят за развитието им при жените. Както вече казах, за да извършат действието си в тялото, андрогените действат като свързани молекули, които се прикрепят към клетъчния андрогенен рецептор.
И така, стигаме до селективните модулатори на тези андрогенни рецептори и потенциалът им като заместители на анаболните андрогенни хормони.
И стероидите, и SARMs поначало са разработени като лекарства, спомагащи запазването на мускулната тъкан и подобряване на костната плътност при пациенти, страдащи от тежки заболявания като рак, остеопороза и други подобни, както и за лечение на хормонални заболявания, свързани с напредването на възрастта.
Но защо медицината има нужда да замени стероидите със SARMs?
И двата вида медикаменти са модулатори на андрогенните рецептори, но SARMs са селективен такъв. Това е основното им предимство – селективност на действието.
За да разберем в какво се изразява тази селективност, първо трябва да разгледаме как точно действат стероидите и защо е нужен повече контрол:
Използването на стероиди като тестостерона е вид "наводняване" на тялото с външни хормони, които имат много ползи, но и причиняват много щети, тъй като не можем добре да контролираме действието им и не можем да им кажем точно с андрогенните рецептори на кои клетки да се свържат, за да упражнят действието си върху конкретния засегнат орган или тъкан.
Така освен увредените клетки в тялото към андрогенните рецептори, на които искаме да насочим стероидите, под техния прицел попадат и много други и здрави такива, а това води до редица странични ефекти – включително репродуктивни проблеми, косопад, акне, гинекомастия, увреждане на вътрешни органи и др.
Анаболните стероиди вкарват в тялото толкова много андрогени, че то не може да оползотвори всички. В резултат част от тях преобразува в естроген или DHT, които дават голяма част от гореспоменатите странични ефекти.
SARMs обаче са специални, лабораторно разработени молекули, с по-прецизно насочено действие. На теория те имат свойството да таргетират андрогенните рецептори на различни тъкани в тялото по различен начин. В частност – разработват се така, че да се свързват само с андрогенните рецептори на скелетната мускулатура и костите, без да засягат други тъкани. Така би се осигурило надеждно лечение срещу загубата на мускулна маса и костна плътност при редица тежки заболявания.
Идеята е с приема им да се постигне желания заздравяващ ефект конкретно при засегнатите тъкани, които да реагират на SARMs както реагират и на тестостерона. Но в същото време здравите тъкани, които не са предмет на лечението, остават незасегнати.
Накратко, целта на SARMs е да предоставят възможност за лечение, подобно на това с анаболни андрогенни хормони, но без нежеланите странични ефекти – или поне с много ограничени такива.
Представи си го така: ако ти си войник и целта, която трябва да унищожиш, са увредените тъкани в тялото, ще имаш 2 оръжия за това – стероидите, които са като гранатомет, който ще уцели целта, но ще изравни със земята и всичко наоколо. Или SARMs, които са като прецизен снайпер, който можеш внимателно да насочиш към целта и да повалиш само нея.
Ефективни ли са SARMs? Легални ли са и имат ли място във фитнес индустрията?
Ако си прочел всичко до тук, сигурно ти се струва, че SARMs са нещо като Светия Граал на медицината. Но не бързай да си вадиш заключения.
Да, потенциалните им ползи звучат страхотно на теория, но отново искам да напомня, че става въпрос за субстанции, които все още са в процес на разработка.
Към този момент, в Европа, Австралия и САЩ SARMs не са одобрени за прием от хора, а безопасността им в дългосрочен план все още подлежи на доказване. Те също така се смятат за допинг от Световната антидопингова агенция и са забранени за използване от спортистите.
Така че на въпроса „Ефективни ли са селективните модулатори на андрогенни рецептори?“ не може да се даде еднозначен отговор, тъй като все още няма достатъчно доказателства за това.
И все пак, оставяйки медицината настрана, през последните години се водят много оживени дискусии за използването на SARMs във фитнес средите и потенциалните им ползи за силовото представяне и развитието на физиката.
Причината е, че макар да не са одобрени за консумация от хора, SARMs не са и забранени, а могат да се продават легално като експериментални химикали.
Това, че не са забранени, прави потенциалните им ползи за физиката изключително примамливи за много бодибилдъри, спортисти и фитнес ентусиасти, а фактът, че не са одобрени за консумация остава на заден план.
Сивият сектор във фитнес индустрията, разбира се, се възползва от този интерес. За SARMs се говори като за "експериментални хранителни добавки“, "легални стероиди", "безвредни стероиди" и т.н. Подобни твърдения към момента са меко казано пресилени и подвеждащи, но продуктите със съдържание на SARMs лесно намират място на пазара.
Какви са потенциалните предимства на SARMs за атлети, спортисти и фитнес ентусиасти?
Селективните модулатори на андрогенни рецептори предизвикат толкова голям интерес във фитнес средите, защото много атлети избягват стероидите (по очевидни причини), но са изкушени от ефекта им. А SARMs дават възможност да се изпробват предимствата на синтетичните вещества (бързо покачване на чиста маса, натрупване на сила, енергия и по-лесно възстановяване), като в същото време се избегнат много от страничните ефекти, които ги придружават (отново – на теория).
Освен това се приемат перорално (през устата) и не са необходими инжекции, а възстановяването след приема им е по-бързо, тъй като не се преобразуват в DHT и естроген, като обикновените стероиди.
Дори и хора, чиято основна цел е изчистване на мазнини или отслабване, се интересуват от SARMs, заради свойството им да запазват мускулната маса в период на изчистване.
Има ли странични ефекти от приема на SARMs?
Много хора, привлечени от примамливите обещания, които дават SARMs, забравят, че става въпрос за експериментални субстанции, които все още са в процес на разработка и наблюдение.
През последните 2 десетилетия са правени няколко изследвания върху хора, но в заключението на повечето от тях се уточнява, че дълготрайното безвредно действие на селективните модулатори на андрогенни рецептори тепърва трябва да се доказва. Споменавам го още веднъж в случай че и ти, четейки горните редове, си се почувствал изкушен от тази алтернатива.
Освен това, приемът на някои (не всички) селективни модулатори на андрогенните рецептори се свързва със странични ефекти, макар да са значително по-малко на брой и по-слабо изразени от тези при стероидите.
Обикновено тези странични ефекти се проявяват само при прекомерна употреба, но все пак ще ги спомена – обостряне на глада, подуване, изтръпване на крайниците, потискане производството на тестостерон от тялото (временно), понижаване нивата на добрия холестерол и др.
Най-популярните селективни модулатори на андрогенни рецептори
Учените всъщност не слагат всички SARM вещества под общ знаменател, тъй като всеки от селективните модулатори е разработен с определена цел и съответно действа по различен начин в тялото – някои подобряват силата и издръжливостта, други повишават мускулната маса, изгарят мазнините или повишават нивата на растежния хормон.
Отново напомням, че тези ефекти са изследвани и разработени за хора, страдащи от тежки заболявания, възстановяващи се след тежки операции или страдащи от редица неблагоприятни физически състояния, свързани с напреднала възраст.
Все пак, за да съм максимално изчерпателен, ще те запозная с най-често предлаганите и използвани SARM вещества, като накратко ще обясня за какво се ползва всяко от тях. Не защото мисля, че трябва да бъдат използвани от широката публика, а защото смятам, че трябва да знаеш кои са и да се оглеждаш за техните наименования във фитнес продуктите, които купуваш – ако ти се струват съмнителни.
- Andarine (S4 / GTX007) – може би най-широко разпространения SARM. Използва се за какво ли не – преодоляване на застой при покачване на маса, повишаване на силата и костната плътност, по-бързо възстановяване, както и по-лесно изчистване на мазнини. При някои индивиди може да предизвика страничен ефект върху зрението, като замъгляване и жълтеникав оттенък.
- Ligandrol (LGD-4033) – познат е също като Anabolicum. Смята се за най-близък до тестостерона и съответно се използва като средство за бързо натрупване на сила и чиста мускулна маса. Изследванията върху него като цяло дават обещаващи резултати, но все пак са наблюдавани някои слаби странични ефекти, като главоболие, замайване и бърза умора.
- Cardarine (GW-501516) – използва се главно за изчистване на излишните мазнини, повече издръжливост и по-бързо възстановяване. С този SARM няма достатъчно изследвания върху хора, за да се направи категорично заключение за наличието на странични ефекти.
- Ostarine (MK-2866) – в спорта се използва основно за по-бързо възстановяване. Това е един от най-изследваните селективните модулатори на андрогенни рецептори и резултатите, наблюдавани при възрастни пациенти са обещаващи. Все пак и тук се наблюдават някои слаби странични ефекти, като леко понижени нива на тестостерона в тялото.
- Nutrobal (MK-677) – повишава нивата на растежния хормон в тялото и във фитнес средите се използва главно като средство за запазване на мускулната маса. Наблюдаваните странични ефекти са сравнително леки и се изразяват в летаргия и изтръпване на крайниците.
Моето мнение за SARMs
Поздравявам те ако си стигнал до тук, явно темата наистина ти е интересна. Вероятно, четейки статията, вече си наясно каква е моята нагласа спрямо тези вещества и какво мисля за употребата им. Но все пак ще направя обобщение на казаното дотук:
Мисля, че селективните модулатори на андрогенни рецептори са чудесно ново откритие на медицината, което има потенциала да направи лечението на много сериозни заболявания и физически състояния по-безопасно и безболезнено.
Що се отнася до употребата на SARMs във фитнеса и спорта обаче не съм им толкова голям привърженик… Дори наистина да са по-безопасна алтернатива на стероидите, това все пак са експериментални субстанции, за много от които липсват достатъчно доказателства за безвредна употреба, а в индустрията са разрешени за продажба само с изследователска цел.
Въпреки това, редица търговци се възползват от интереса към тях и предлагат продукти, които не могат да се похвалят нито с гарантирано качество, нито с произход. А това поставя тези, които ги купуват и употребяват, в известен риск.
Освен това винаги съм бил и ще бъда привърженик на добре утвърдения, здравословен, безопасен и доказал се във времето подход към нещата – редовни, добре структурирани тренировки, балансиран хранителен режим, много търпение и постоянство!
Това е рецептата, която работи за мен, работи за много други хора и, ако си достатъчно мотивиран да постигнеш целта си – ще работи и за теб! Без да се налага да стоиш на ръба между познатото и непознатото, между рискът и сигурността и между здравето си и липсата на такова…
Ти си на ход!
Интересно ми е да чуя твоето мнение по темата. Имаш ли изградено мнение за SARMs или тепърва се сблъскваш с тях? Съгласен ли си с мен или имаш какво да добавиш? Би ли използвал подобно средство в преследването на целта си? Можеш да споделиш мнението си в коментар под статията.