Здравей,
Казвам се Страхил Иванов и вярвам, че всеки от нас има силата да сбъдне мечтите си.В следващите редове ще ти разкажа малко повече за себе си, за да ме опознаеш по-добре. Не спестявам нищо – споделям и възходите, и паденията си. Затова и историята се получи малко дълга, но мисля, че няма да скучаеш! Да започваме…
Днес повечето хора ме виждат като успял, добре изглеждащ треньор. Но моята история започва като едно пълно дете с много мечти и желания да се промени.
На първата снимка съм на 14 години. Тогава бях доста едричък – около 100 кг. Това доведе до доста проблеми. Имах инсулинова резистентност и бях в преддиабетно състояние. И разбира се, най-големия кошмар на всички – разтегната кожа.
При някои хора кожата успява да се прибере поради добрата структура и еластичност. При тях не остава и следа от свалените килограми. При други хора това не се получава. Аз бях от вторите – кожата при мен не помръдна.
След редица диети успях да сваля голяма част от теглото си. Но тъй като все още правех нещата много грешно, голяма част от свалените килограми не бяха мазнини, а мускулна маса. Рязкото отслабване доведе до по-голямо увисване на кожата.
Ефектът се виждаше и той беше ужасен. Кожата на корема ми беше още по-отпусната и наистина не знаех какво да правя. Бях съкрушен, че това нещо не се маха и наистина търсех начини за решение на проблема. На тази снимка бях станал 69 кг.
През следващите няколко години започнах усилено да чета за фитнеса и да сравнявам различни гледни точки. Подобрих значително начина си на хранене и трениране и успях да възстановя голяма част от загубената маса. На снимката вече бях 75 кг с доста по-добра визия.
Повечето хора ми казваха: „Браво, изглеждаш супер!“ Но за мое голямо съжаление увисналата кожа си остана. Трудно може да се види на снимката, защото бях станал добър в прикриването на недостатъка си.
Тогава реших да покача теглото си още с цел мускулите на гърдите и гърба да разтеглят кожата на корема. Исках просто да мога да отида нормално на басейн или на море с приятели, без да се притеснявам за този проблем.
Бях сигурен, че това трябваше да бъде начина. Не можеше да е друго. Просто бърках там. Трябваше да кача още мускулна маса… Дали това беше правилният подход? Ще разбереш малко по-надолу.
Междувременно завърших училище и постъпих във висше учебно заведение. Нормално е детето в период на обучение да бъде издържано от родителите си и да не се занимава с нищо друго освен с това.
Но нещата в България невинаги стоят така. Израснах в бедно семейство, за което не съжалявам и не обвинявам родителите си. Само мога да съм благодарен, защото този урок ме научи да се справям сам.Тогава започнах работа в копирен център, което ми помогна да спестя малко пари.
Заедно с университета и работата намирах време да тренирам и да се храня добре. Не бях забравил за своята мечта – да се отдам на страстта си по фитнеса. С помощта на родителите си и доходите, които си докарвах, събрах нужната сума пари за курса си в НСА. Това бяха едни от последните пари на моето семейство. Горд съм, че те повярваха в мен и ме подкрепиха в най-трудните моменти.
Записах и завърших „Културизъм и фитнес културизъм“ в треньорския факултет на НСА. Там научих немалко за работата на човешкото тяло, тренировките и правилния начин на хранене.
След това започнах да предлагам услугите си като фитнес треньор. Непрекъснато четях, пишех нови статии, опитвах се да развия сайта си и активно търсех клиенти.
Но разбира се, в началото никой не ме взимаше на сериозно. Недоверието у хората и подлагането под съмнение на уменията ми като фитнес треньор не ми позволяваха да се развия. Всеки си казваше: „А, този мен ли ще учи?!“
Но се намериха и хора, които ми повярваха…
Никога няма да забравя тази история. Първият ми клиент беше мъж на 30 години – коректен и приятен човек, с когото се чуваме и до ден днешен.
Тогава живеех в общежитие в Студентски град, а той тренираше в Люлин – разстоянието се изминаваше за повече от час с градски транспорт. Беше мразовит януари и аз тичах в студа и чаках по ветровитите спирки.
Тренирах този клиент за 2 лв на тренировка (пътят ми беше по-скъп от хонорара). Но целта ми не беше да спечеля, а да се подобрявам като треньор. След месец работа той остана много доволен и ми каза следното:
„Момче, ти си изключително упорит. Как имаш желание да работиш с мен, като дори не покриваш прехраната си? Уменията, които притежаваш и подходът ти са страхотни и трябва да продължиш да се развиваш в тази посока“.
...След което ми заплати 20 лв, които пазя и до днес. Тези думи бяха повратна точка за мен. Това бе първият ми клиент и само след месец работа той ми каза, че ще съм успешен – думи, които и днес ме карат да се чувствам горд.
Година по-късно хората вече ме познаваха като надежден треньор, на когото могат да се доверят. Скоро след това стартирах Facebook страницата си, която днес е най-голямата фитнес страница в България с 350 000 харесвания. А статиите в сайта ми достигаха до над 100 000 човека месечно.
Но въпреки успеха, който постигах, знаех, че не трябва да се отпускам и не трябва да забравям откъде съм тръгнал. Не спирах да чета и да се усъвършенствам.
С течение на времето успях да събера и надежден екип от колеги и приятели, които ми помагат да се справя с всички нови проекти, както и с нарастваща ни общност от читатели и клиенти.
Следващата стъпка бе да подобря програмите, които изготвям за клиентите си. Заедно с екипа ми обновихме цялостно дизайна им и ги направихме още по-лесни и удобни за спазване. Добавихме и куп интересни рецепти.
Виж
В този момент вече работех с много хора, бях набрал популярност. Заради това исках да изглеждам по-добре, исках да се впиша в картинката на фитнеса, в картинката на всички останали.
Но все още се борех с моя проблем – увисналата кожа. Прикривах се все по-добре и продължавах да живея с мечтата си да имам стегнат корем. Но кожата си остана и не се бе разпънала достатъчно. Реших да повиша мускулната си маса още – на снимката бях достигнал 85 кг.
Всеки ден в огледалото виждах нещо, което беше ужасно за мен и търсех решение. Колкото и тъпо да звучи, просто исках да изглеждам добре и да се чувствам нормално в кожата си. Външно бях щастлив, външно бях удовлетворен, но дали наистина беше така?
Отвсякъде ми излизаха хора с перфектни тела, снимки, които ме депресираха и ми показваха какъв не съм. Бях мотиватор за много хора, а аз бях съкрушен. Бях изпаднал в толкова голяма депресия и просто не виждах решение. Не виждах начин да постигна мечтата си.
Имаше период от около 6 месеца, в които спрях тренировките и спрях да пазя режим. Този момент за мен беше много труден, изглеждах ужасно и намирах утеха в работата си и това да помагам на други хора да постигат мечтите си.
Но аз не можех да постигна моята… Достигнах 96 кг. Бях се отпуснал толкова много, че не можех да се позная. Приятелите ми не можеха да ме познаят. Бях рухнал...
Една сутрин си казах, че не мога да продължавам така и трябва да намеря решение на този проблем. Тогава за пръв път помислих за операция, за да махна излишната кожа, която в продължение на 10-12 години ме убиваше.
Имах много притеснения и наистина се чудех дали операцията си заслужава. Имаше ли смисъл? Щеше ли да ме накара да се чувствам по-добър човек? По-добър треньор? Какво щяха да си помислят хората?
Тогава се мотивирах и знаех, че за да стане, трябва първо да махна килограмите, които бях качил. Трябваше да се подготвя за тази операция, защото това беше последният ми шанс да постигна мечтата си.
Записах си час за операция в Пловдив при д-р Желев – един наистина голям професионалист и човек. Вече бях свалил близо 17 кг и бях 79 кг. На снимката се вижда кожата без да я опъвам. Може би си мислиш: „Просто е трябвало да изчистиш още“. Повярвай ми, вече бях опитал всичко възможно... Това беше последната ми надежда.
Когато отидох на консултацията, лекарят ме видя и каза: „Страхиле, наистина имаш много гадна кожа, това нещо трябва да го махнем!“. Бях в еуфория, защото решение в крайна сметка се намери.
Попитах лекаря: „След операцията вече ще съм със стегнат корем, нали?“. Той ми каза: „Твоята кожа е с много лоша структура и има шанс пак да се отпусне, независимо от премахването“. Бях в лек шок, но все пак реших да действам. Имах 3 месеца до операцията и наистина ставах и лягах с тази мисъл.
Тук искам да кажа, че не насърчавам никого да прави това, което съм направил аз. Има много случаи на свалени килограми, при които кожата успява да се възстанови. Това зависи от нейната структура и еластичност.
Ако имаш наднормено тегло, това не означава, че трябва да се оперираш. Няма никакъв смисъл от операция, ако все още си с наднормено тегло, защото след като махнеш излишната кожа, тя пак ще увисне, когато стопиш другите килограми.
Казвам го, защото съм виждал много хора, които си правят операции, когато все още имат да свалят 15-20 кг. От това няма смисъл, просто си дават парите на вятъра. Според мен моментът на такъв тип процедура е едва след като се опитат другите варианти, които опитах и аз.
Винаги има начин, винаги има решение. Благодаря на Бог, че преминах през всичко успешно.
Въпреки това след операцията нещата не изглеждаха толкова розови. Бях подут и трябваше да дам време на тялото да се възстанови. Кожата вече я нямаше и намирах надежди за ново начало. Виждах светлина в тунела.
Както виждаш от снимката, все още бях доста мазничък. Мина доста време, в което не можех да тренирам, но спазвах стриктен хранителен режим, защото не исках да проваля това, което сме направили.
Чувствах се горд и удовлетворен. Нямах търпение да вляза в залата и да постигна всичко това, което исках. Вече нямаше какво да ме спре. Вече можех да имам стегнатия и плосък корем.
След 8 месеца започнах да влизам във форма и постигнах релефа, който търсех. Днес все още усъвършенствам себе си и търся начини да подобря физиката си, но съм горд, че постигнах това, което исках толкова дълго време. Осъществих своята мечта, преборих себе си и не се отказах.
За някои хора това може да е ненужно, суетно и т.н. Повярвай ми, когато израснеш с такъв проблем и ставаш и лягаш с него, вече говорим за доста повече от суета. Това нещо не ти позволява да живееш нормално и да се справяш с всичко останало.
Разкрих толкова детайли от личната си история с една цел – да ти покажа, че нещата могат да се случат, че трябва да се бориш за всичко, което искаш и да го отстояваш.
Не искам хората да ме запомнят само със снимката „преди–след“. Създадох този блог именно защото искам да помогна на хората и да им покажа, че съм просто един нормален човек. Човек също като теб, със своите проблеми и комплекси.
Това, което искам да ти кажа, е никога да не се отказваш от мечтите си! Не изпадай в депресията, в която бях изпаднал аз. Не позволявай на емоциите да завладеят живота ти и да те сринат.
Не забравяй, че всеки избор, всяко решение, което взимаш днес определя твоето „утре” и това дали ще живееш пълноценно и в хармония със себе си. Не подценявай волята за промяна, която носиш у теб, независимо колко зле изглежда настоящата ситуация. Бори се и преследвай своето докрай!
Ако прочете всичко дотук, благодаря ти за отделеното време. Ако имаш нужда от подкрепа или съвет, ще се радвам да ти помогна – можеш да ми пишеш на Facebook страницата или да ми изпратиш имейл на info@fitbg.net. Ще ти отговоря при първа възможност!
С уважение,
Страхил Иванов
