Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)

Всяко заболяване настъпва първо в душата. Физическият симптом просто потвърждава, че в психиката отдавна е настъпил проблем, на който не сме обърнали внимание. Всяко отклонение от психичното здраве, всяка задържана емоция, носи своите последствия. Така разбираме за свързаността между тяло, душа и здраве.

Какво представлява обсесивно-компулсивното разстройство?

Всички ние си имаме своите малки чудатости в навиците и поведението. Иска ни се да имаме по-силен самоконтрол върху тях. Когато обаче излязат от контрол, ставайки толкова интензивни и натрапчиви, че превземат съзнанието ни пряко волята ни, когато се превърнат във всепоглъщащи ритуали, които изпълняваме, за да се отървем от завладяващите ни чувства на страх и ужас, се случва нещо по-сериозно.

Обсесивно-компулсивното разстройство е много често тревожно състояние, което се характеризира с непрекъснато повтарящи се натрапливи мисли (обсесии) и/или натрапливи действия (компулсии), които човек преживява доста болезнено.

Обсесиите са нахлуващи в съзнанието, стереотипно повтарящи се и нежелани идеи, представи или импулси, които пациентът осъзнава, че са несъответни, прекомерни или безсмислени, опитва се да им се противопостави, но не успява. Натрапването на мислите и съпротивата спрямо тях са в непрекъснат сблъсък и това генерира интензивна тревожност и страх.

Най-честите натрапливи мисли – обсесии включват:

страх да не се разболееш от някаква болест;
страх да не докоснеш нещо отровно;
страх да не нараниш или убиеш някого / често човек, когото обичаш /;
страх да не се самонараниш;
страх да не забравиш да направиш нещо /като напр. да изключиш печката, ютията, да заключиш и др. /;
страхове да не правиш неща, които са объркващи или неморални / като напр. да говориш неприлично на висок глас /.

Компулсиите са повтарящи се стереотипни действия, ритуали или мисловни операции, към изпълнението, на които пациентът изпитва непреодолим подтик, въпреки че осъзнава тяхната безсмисленост или прекомерност. Изпълнението на натрапливите действия (ритуалите) снижава тревожността и обратно - опитът да се прекъсне ритуала води до повишена тревожност и чувство на застрашеност.

Компулсиите (натрапливите действия) се наричат също и „ритуали“. Някои чести компулсии са следните:

прекомерно миене или чистене;
непрекъснато проверяване, дали не сме забравили да направим или изключим нещо;
повтаряне на действия, като напр. включване и изключване на лампата винаги по много пъти на ден;
складиране и трупане на вещи;
поставяне на предмети по точно определен начин, така че да сте сигурен, че всичко в стаята е строга симетрия и т.н.

Повечето хора с обсесивно-компулсивно разстройство знаят, че страховете им не са напълно реалистични. Те също така чувстват, че компулсиите им са безмислени. Обаче не могат да ги спрат.

Какви са причините за обсесивно-компулсивно разстройство?

Много психични разстройства възникват в резултат на болезнена промяна на мозъчната дейност като: мозъчни механични увреждания, инфекции и дисфункция на мозъка, алкохолизъм, възрастови промени и други. Затова за успешната терапия на психичното разстройство е необходимо да се установи дали са налице физиологични нарушения на мозъчната структура, това се постига посредством неврологични и невропсихологични тестове. Друго становище по въпроса е, че ОКР е свързано с биохимичен дисбаланс в мозъка, и може много ефективно да се лекува без лекарства. Д-р Джефри Шуорц в книгата си " Обсебен мозък" твърди, че посредством неговия метод на четирите стъпки, постига отлични резултати при лечението. Самотерапевтичният метод на четирите стъпки, дава на хората с ОКР възможността да променят собствената си мозъчна химия. Нещо повече: този метод може да се прилага ефективно за поемането на контрола върху широк спектър от по-малко сериозни, но смущаващи и дразнещи натрапливи навици и поведения.

Как да се справим?

Представям ви накратко метода на Д-р Джефри Шуорц:

Метод на четирите стъпки:

Преназови

Трябва да наричате тези странни и натрапчиви мисли с истинските им имена - те са обсесии и компулсии. След Преназоваването много пациенти питат " Защо това продължава да ме притеснява". Прави го, защото това е проблем с мозъчното функциониране. Борбата не е да накарате чувството да си отиде, а да не се подавате на чувството. Емоционалното разбиране няма да накара симптомите на ОКР магически да изчезнат , но когнитивно-поведенческата терапия ще ви помогне да управлявате страховете си. Овладяването на тези терапевтични умения е все едно да разполагате със спортни уреди в главата си. То ви прави по-силни! ОКР е хронична болест. Не можете да избягате от нея, но можете да се съпротивлявате. Поведенческата терапия е следващата най-добра възможност и в някои отношения е дори по-добра, когато води до развитие на осъзнатост у човека.

Припиши

Тук се научавате да приписвате вината директно на мозъка си. Щом промените начина, по който реагирате на фалшивия сигнал, ще го накарате да работи по-добре. Това ще доведе до облекчаване на ситуацията с лошите мисли и чувства.

Префокусирай

Префокусиране на вниманието върху някаква полезна, конструктивна дейност. Ключът тук е да правим нещо друго, и колкото повече практикуваме тази стъпка, толкова по-лесно става. Причината е, че мозъкът ви започва да функционира по-ефикасно.

Преоцени

С непрекъснатата практика бързо ще осъзнаете, че вашите компулсивни поведения са болезнено разсейване, което трябва да се пренебрегва. С това прозрение ще можете да Преоцените и да обезцените паталогичните си импулси и да ги отблъснете. След като мозъкът ви започне да работи по-добре, ще стане по-лесно да видите обсесиите и компулсиите такива каквито са в действителност. Мозъкът ви ще функционира по много по-нормален начин. В резултат симптомите ви ще намаляват интензивността си."

Често се случва пациентът да е много тревожен в началото на терапията и да има съмнения дали тя ще му помогне. Всичко, което зависи от вас е да искате да дадете шанс на себе си. Същността на психотерапията е вербалната връзка психолог-клиент. Общоприето е мнението, че няма метод, който да е панацея за всички психични разстройства. Ефективността на психотерапията, преди всичко зависи от социалнопсихологическите параметри на общуването. При това общуване, на преден план излизат емпатията и откритостта на терапевта, и неговата безусловна мотивация да помогне на разстроения човек.