Повярваме ли в себе си, няма недостижими върхове!

В тази статия искам да кажа няколко думи за мотивацията и вярата в собствените сили и възможности. Бях водена от мисълта да споделя виждането си с повече хора и да ви насърча да погледнем на трудностите през един по-различен нюанс… А именно – нюанса на любовта, разбирателството, толерантността и позитивното мислене.

Всички ние трябва да поемем отговорност за живота си, а именно като четем, самообразоваме се и размишляваме. Все повече хора в наше време обаче, искат рецепта за всичко наготово – за щастие, за финансово обезпечаване, за взаимоотношения и т.н. – но уви това няма как да стане.

В психологията се казва, че за да разберем едно нещо в истинската му същност, трябва да го преживеем – друг начин няма. Стара поговорка пък гласи: „Господ дава, но в кошара не вкарва“, което ще рече, че не бива да чакаме нищо наготово в този живот.

Четем много статии "за" и "против" позитивната психология. На едни позитивното мислене помага, а на други – не. Няма да коментирам, защото имам своята философия, а тя е, че всеки е достатъчно мъдър, за да може сам да направи изводи за себе си и да вземе съответното решение без да се влияе от нечие "наложено" мнение. Що се отнася до позитивното мислене, нека го сравня с максимата „Всяко нещо, което се използва в умерена доза е полезно и когато се прекали с него е вредно”.

За да бъда по-ясна, ще ви разкажа една притча:

Преди много години живял един майстор на скулптори, той влагал любов и душа в своите ваятелства, затова те били красиви и излъчвали живот. Този човек се ползвал с добро име и се радвал на популярност сред съгражданите си. Един ден решил да направи две абсолютно еднакви статуи (каква била идеята му), едната извайвал тайно сам, а другата изработвал на място, където всеки можел да погледа. Така посетителите имали възможност да изкажат мнение, с което той съответно се съобразявал. Дошло време за равносметка, майсторът изложил двете творби и знаете ли какво се случило....- ВСИЧКИ ХАРЕСАЛИ ТАЗИ, КОЯТО ТОЙ РАБОТИЛ  В "ТАЙНО"- САМ.

Какво визирам с този разказ? Щом се чувстваме успешни и щастливи, в комфорт със себе си, щом това, което правим ни удовлетворява, следва, че за нас то - работи - нека да го ползваме!

Предлагам да си направим един лесен и забавен експеримент, когато станем сутрин и се погледнем в огледалото и пробваме да се усмихнем, а след това да се намръщим. Е, какъв е резултатът, кой образ ни хареса повече? Предполагам усмихнатия! Тогава защо трябва сами да се обричаме на черногледство? Всяка идея има привърженици и опоненти, така, че това не е проблем, т.е. няма правилни и грешни избори, просто съществуват опитности. В единия и другия лагер със сигурност има комерсиално настроени хора, това е факт. Затова не бива да сме зависими от отношението на другите, спрямо нашият избор. Никой не може да отдели трезво мислещият човек от действителността. Той много добре я вижда… И тогава какво е лошото да се настройваме сутрин в позитивен аспект?

И за финал... Всяко нещо в природата има два края или два полюса, нека ние изберем къде ще застанем. Трябва да помним обаче, че избирайки свободата си, имаме отговорност за последиците от нея....