16 септември
Четиво за 3 мин
Съдържание:
Много често си задаваме въпроси от вида:
Добър ли съм в тази или онази област? Справям ли се добре с това или онова? Добър син/дъщеря ли съм? Добър родител ли съм? и т.н.
Когато искаме да разберем, за да се успокоим и получим вътрешен баланс, означава, че трябва да имаме предварително установени критерии, по които да работим. Трябва да има някой, който е достигнал съответния връх или резултат и на тази база ние да правим оценка.
Много често избираме на случаен принцип "този", с когото да се сравняваме. Прочели сме някоя статия, където ни обясняват как да действаме, за да имаме успех и...?
В такива моменти на размисъл, много често НЕ попадаме в графата на "добрите". Стремим се да бъдем като някой друг или още по-лошо, да бъдем като "нечия идея"... Досещате ли се вече в каква ситуация попадаме? Разбираме ли какво се случва...
Започваме да живеем нечий друг живот, бягаме от себе си и се мъчим да подражаваме на някого.
"Надявам се един ден да имаш смелостта да избягаш от всичко, което те прави нещастен..."
Ейнджъл Хейз
Аз също се надявам един ден да имаме тази смелост!
Ще ви кажа нещо, което съм сигурна, че всеки един от нас знае много добре, а то е: Човек се чувства истински щастлив, когато дарява любов! Тогава той постига най-добрите резултати във всяка една област!
Но какво е любовта...
Какво е любовта и има ли някой точно определение за нея? Може би не, но според мен най-вярно любовта е описана в Библията:
"1 Кор. 13:4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
1 Кор. 13:5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
1 Кор. 13:6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
1 Кор. 13:7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
1 Кор. 13:8 Любовта никога не отпада..."
В този ред на мисли смятам, че за да почувстваме себе си, като един "добър родител" е необходимо да даваме любов... и пак любов... и още много любов!
Винаги да изслушваме детето с внимание и разбиране. Да му показваме подкрепа във всяко едно негово начинание, като между другото може да вмъкнем и нашето мнение. Да се стараем да погледнем света през неговите очи.
Понякога може да го оставим дори да сбърка, като след това му засвидетелстваме нашата любов и уважение. Така то ще разбере, че ние обичаме него, а не постъпките му. Винаги да се стараем да показваме на детето, че то е личност и ние уважаваме тази личност, независимо от нейните избори. Когато не сме сигурни в нещо, да попитаме как би постъпило то в такъв момент, ще бъдем изумени от количеството нестандартни решения, които ще ни даде. Така детето ни ще се почувства важно и ценено!
Истинската оценка обаче (за нас самите) не идва нито от нас, нито от близките, нито от обществото. Истинската оценка идва малко по-късно и тя е от тези, на които сме давали и даваме ЛЮБОВ. Истинската оценка идва от нашите деца, когато един ден дори без да очакваме, ние разпознаем "СЕБЕ СИ В ТЯХ..."!
