Ти и Аз (две души,  две сърца...,  два различни свята...)

Някой ще каже: "Доста  смело"! Ще отговоря - не просто факти. Работата ми е свързана с това да наблюдавам хората, да се взирам дълбоко в душите им, там, където не се вижда с просто око, там където самите те не подозират, че някой друг може да надникне. Обичам професията си, обичам да оставам сама и да размишлявам, защото за мен всеки един човек е цветна градина от чувства, всеки е една цяла вселена, чист извор на талант и вдъхновение. Този извор трябва да бъде открит и "отпушен" от оковите на възпитанието и наложените обществени норми и порядки. Нямате си идея, каква богата палитра от потенциал и възможности носи всеки от нас, каква богата душевност и нежност струи  от дълбината на сърцето..., просто е уникално. Думите понякога не стигат, за да бъде описана цялата тази красота и величие на човешката душа. Някой веднага може да ме апострофира и да каже, че това са глупости..., и дали не виждам реалността около себе си..., разрухата, деградирането на морала, преобладаващия егоизъм в човешките взаимоотношения... и прочие...!! Няма да споря, разбира се, че съм наясно с всичко, което се случва...!! Но въпреки това смея да кажа много отговорно, някой трябва да види красотата на душата, която като малко уплашено дете се е скрила в глъбините, някой трябва да я успокои, да я накара да повярва, че е красива и си заслужава да се бори, да отстоява своето място...

Личната ми житейска философия е, че всеки може да бъде щастлив, просто трябва да си го "позволи". В наше време, много четем, много цитираме мъдри мисли, много се информираме (в което, разбира се, няма нищо лошо, напротив това е похвално), неприятното, е че спираме дотам, стигаме само до четенето...  Няма житейско покритие и равностойност на това, което сме прочели. В психологията има едно твърдение и то е:

Изводите, които ще направим, когато знаем на теория..., може да се различават от изводите, които ще направим, ако имаме и преживяване за същото нещо.

Но да се върна на темата "ТИ и АЗ"...!! В тази статия искам да споделя болката си от това, което наблюдавам. Млади хора търсят своята половинка или сродна душа, както искате така я наречете, няма значение. Проблемът е в това, че те или не я откриват или ако се влюбят, това трае просто "миг"... и после... самота и пак и пак.... и отново до безкрай. Обикновено вината винаги е на другия! Удобно нали? Ние никога не сме виновни, така ни учат или просто по-лесно е за нас..., няма да се тормозим и да хабим нерви... и  така се втурваме към следващото приключение... Докога може да продължи това, ами аз ще ви отговоря до безкрай... и знаете ли защо? Защото нямаме правилното отношение и разбиране за нещата. Оттам идва цялата беда и болка. Какво имам предвид, като казвам това. Винаги са ни учили, че ние търсим "ПОЛОВИНКАТА СИ", но аз ви провокирам и казвам: - Това не е вярно...!! Но защо...??  Защото преди малко споделих, че всеки от нас е един цял свят. Как тогава ще търсим половинката си? Подхода и разбирането ни за това трябва да е иновативен, а именно, ние се срещаме с цял един "Нов свят" и той е различен от нашия... Различен в емоции, ценности, възпитание, отношение към останалите..., просто различен. И тук започва интересното..., имаме цял един живот да опознаваме този свят, да му се доверим, а също да отворим вратите на нашия свят. Звучи интересно, предизвикателно, но и малко плашещо...  Нали? Нужно е да вземем решение и да тръгнем смело напред! Но има и друга вероятност, да се изплашим и тогава дори да не прекрачим прага... Обръщаме се и поемаме "смело"..., но назад. Тогава идват моментите на разочарование, самосъжаление..., моменти на самота и те са безкрайни!