Историята на Димитър от София: Край на депресията и началото на нов, пълноценен начин на живот

Разкажи малко повече за себе си:

Казвам се Димитър Кръстев и съм на 33г. от гр. София. Водя изключително динамичен живот. Тийм лидер съм в логистична компания за международен транспорт. От 9 часов работен ден - 9 часа съм на стол, пред екран. Движение - никакво. Стрес, проблеми, напрежение - ежедневно. Работата ми е тяхното разрешаване.

Никога не съм се занимавал със спорт. НИКОГА.

Винаги съм бил дебелото момче в квартала. Като малък, когато играехме „мач” винаги ме слагаха да съм на вратата, защото заемах най- много място, а да тичам и да играя с топката не можех. В училище, в часовете по физкултура в четвърти клас, имахме минимум от 20 коремни преси, аз успях да си свия шкембето до  6 (помня го до ден днешен, колко страдах след това).

Винаги съм бил подритван и подиграван за това как изглеждам. Стремежът ми да се докажа през годините, да успея да стана самостоятелен и да успея да се задържа в България резонираха в 5 безуспешни години работа в чужбина и окончателно решение след това - трябва да успея в България!

Влизайки в толкова динамична сфера и работна среда, времето, енергията и желанието за промяна изчезнаха. Сменях компании, към все по- „облекчен” режим на работа и с повече възможност за личен живот. Започнах да чета и да се интересувам, да мисля за промяна, да следвам съвети, да тренирам по-малко. Започна по нещо да се случва. Но бях АДСКИ далеч от истината. През 2016-та попаднах за първи път на информация за Страхил Иванов… и всичко се промени.

Как реши да се свържеш с мен и защо?

Както вече казах, през 2016г. за първи път попаднах на сигнали за някой си Страхил Иванов, който правил тренировки и помагал за храненето. Стана чрез реклама във Facebook и постове/реакции на приятели по негови публикации.

Моето хоби е киното, паралелно с бизнеса си управлявам сайт за кино и се смятам за доста творческа личност. Лесно се вдъхновявам от нещо, което чета. Ако то е мотивиращо и предразполагащо - му се предавам. А статиите и съветите на Страхил звучаха искрено. Чисто. Неподправено. Човешки…

Момчето си разказваше историята с всичките кусури, дефекти и прочие… Но в мен покълна съмнение. При всяко дебело момче мечтата е главно за плосък корем, плочки и перфектна визия. Едно нещо, което ми се прокрадна в статиите на Страхил остана като светещата червена лампа в главата ми - как всъщност той се е справил с отпуснатата кожа, след голямото отслабване – чрез операция.

„Ако това е ЕДИНСТВЕНИЯ начин - това е адски демотивиращо. И ако той се е справил така, това ли ще е пътят за мен?“ - Такива неща се въртяха из главата ми, но реших да му се доверя. Да рискувам.

Писах му и всичко започна.

Как тренировките и правилното хранене промениха живота ти?

Истината е, че аз съм се научил да съм благодарен човек. Много благодарен.

Да, бил съм клиент на Страхил. И въпреки че никога не съм го виждал и никога не сме говорили лично, а всичко се случи онлайн, контактите ми с него и изготвената програма и режим промениха всичко.

Това са само 3 месеца. През които 3 месеца си способен да промениш живота си, колкото и клиширано да звучи. През тях се градят навици. През тях се гради дисциплина. През тях се гради желание за победа и успех. Нещо, което съм искал и от което съм страдал цял живот - но вече е друго. Сега НИКОЙ не ми вика „дебелото момче“. Вече никой не ме гледа с насмешка. Вече никой не ме има за аутсайдер. Вече не ходя с широки блузи и тениски. За първи път през живота си това лято носих потник и къси панталонки. За първи път това лято бях на море и се перчех гордо по гащета. Без да ми пука. Така, както винаги съм искал. И срещах одобрение. Навсякъде. Самочувствие. Както и тонус, и здраве.

Не съм вечно уморен. Не заспивам пред телевизора и не вися по 5 часа след работа там. Не ми отичат краката от седене  и обездвижване. Чувствам се, жив, здрав, мотивиран и искащ да постигам неща. НИКОГА не съм бил този човек, преди да се впусна в приключението.

Кое беше най-голямото предизвикателство за теб и как го преодоля?

Не бе едно, а цяла поредица. За щастие в много от тях Страхил помагаше, в кореспонденцията ни. Трябваше да намеря много малки неща, които да ме държат мотивиран и „виждащ” прогреса. Трябваше да се снабдя с кантар и да се науча да се меря всеки ден и да виждам разликата в килограмите. Трябваше да се науча да пия толкова вода на ден, колкото сигурно изпивах на седмица преди това, трябваше да се науча да намирам време за всичко. Да подреждам времето си и да го използвам по най-пълноценния начин.

Страхил ми помогна да се науча да планувам и готвя в неделя за няколко дни напред.  Научих се да нося храната си за работа в кутия. Научих се да ям по часовник. Научих се да тренирам правилно. Да НЕ гоня „време”, а да гоня „правилно изпълнение”. Да си направя повторенията с достатъчно правилни движения, за максимален резултат, а не просто ДА ГИ НАПРАВЯ, пък те ако искат да дават резултат, аз съм ги направил. Научих се да следя мерките си. Да не ме е срам да се поглеждам в огледалото. Научих се на дисциплина.

Всичко, за което не бях сигурен - питах. Страхил отговаряше. Всичко, което не знаех… наложи ми се и се научих. На пръв поглед програмата му звучи разпиляна и някак…. НЕограничаваща. Едва ли не, мога да си комбинирам нещата както искам. Което е така. Но и не е така... във всичко има логика и смисъл.

Научих се да му вярвам. Просто приемах всяка негова дума и съвет за даденост. За правилни. И ги следвах. Резултата е на лице. По природа съм лидер. Управлявам много хора и раздавам команди. Тук се наложи да се доверя на човек, който НЕ познавам, за да ми помогне да постигна нещо, което ВИНАГИ съм мечтал. Рискувах. И стана….

Какви бяха очакванията ти за моята работа и успях ли да ги покрия?

Първия ми сблъсък със Страхил бе неочакван. Нагласите ми бяха за човек, който ще ми сваля звезди и ще ми се прави на приятел и ще ме убеждава в това колко е добър и колко много ще постигнем , веднага щом си платя програмата. Шокът беше голям. Страхил НЕ Е нищо от това. До колкото е възможно да усетиш някой от дистанцията на един e-mail, в моята глава той остана- строг, дистанциран, професионалист, разбиращ, знаещ, съветващ, но НЕНАТРАПВАЩ. Той дава съвета, показва пътя. Искал си съветите и знанията му. Доверил си му се. Ще ги получиш. Не очаквай той ДА ТЕ накара да следваш режима му. Не очаквай той ДА ТЕ принуждава за нещо, да ТЕ КАРА да правиш или струваш и т.н. Получаваш пътя и съвети, за да не кривнеш от него. Останалото е твоя работа.

Докато се пречупя, че просто трябва да му вярвам и следвам съветите му - мина време.

Да пия вода, да намирам време, да тренирам с желание, да не ям сладко (леле това сладко …), да забравя за белия хляб, да забравя за газираните напитки…..  Дори на 1-2 пъти съм се сърдил, че не ми е давал ясен и конкретен отговор на нещо, което съм питал, а съм получавал насоки и съвети. Дори тогава, той пак е бил прав обаче.

Очакванията ми бяха ОГРОМНИ. Надеждите ОЩЕ по-големи. Успя да ги покрие. Професионално. С отношение, дистанция и внимание.  Най-голямата заслуга от работата ми с  него е че Страхил успя да изгради у мен НОВИ навици, НОВИ умения и НОВИ желания. Такова нещо, при 33 годишен мъж… особено с крив характер, като мен, много трудно се постига. Но с него успях да изградя:

• Самочувствие
• Здраве
• Тонус

Какъв съвет би дал на всички, които все още събират кураж да направят първата крачка?

Хора, каквото и да ви кажа, не може да ви накара да започнете, ако не го желаете. Мога само да ви разкажа своята история.

Ако искаш нещо, ако го искаш много и искрено, то е възможно. Аз цял живот съм бил комплексиран и съм живял с депресията на аустайдера и дебелото момче. Преди да попадна на Страхил бях тръгнал по някакви пътеки, които не ме доведоха до някъде. А той ме доведе до тук:

Вижте снимките. Дори първите снимки в началото са след мнооооого работа и много пот, лутане и търсене на правилния начин. Корема е на лице и всичко останало с него.

След това дойде Страхил. Рискувах, доверих му се и на сляпо ядох и тренирах 3 месеца под негово наблюдение и по неговите правила. Изградих умения, навици и нов начин на живот. Програмата на Страхил за мен прерасна в начин на живот. Завърших я още през януари 2018г. Но и след нея моето мислене, хранене и нещата, които искам, обичам да ям и правя, останаха.

Преди исках да изям един шоколад, просто ей така. Сега това изглежда по-различно: „Леле тоя как ме нервира, ставам да изям един банан (или един суров бар)…..”!  Тренировките вече не са задължение, а желание. Усилието и енергията вложени в тях са начин за разтоварване. Готвенето и храненето вече не са задължение, а удоволствие.

Но аз не спрях да си пиша с него и след това. Когато съм имал въпроси, съм питал. Винаги съм получавал отговор.  Хора - възможно е. 

В заключение мога да кажа още нещо:

Имам още много работа до „голямото съвършенство” 6-те плочки и опънатата кожа, но имам и цял един живот през себе си, за да го постигна. Много приятели, след като видяха моята промяна, започнаха да питат: „Как стана? Какво прави? Какво яде?“ На всички отговарях едно и също. Страхил Иванов. Впускайки се в детайли с тези хора, винаги стигахме до момента, в който казваха нещо от рода: „Аз много го искам, това ми е проблем цял живот, много искам да отслабна! Но истината е, че нямам време. Много съм зает и нямам НИКАКВО време”…

На всички вече отговарям едно и също: „нямам време = нямам достатъчно желание“.

Аз нямам НИКАКВО време. Моето време за ядене и тренировки съм го взел от друго място. От висене пред телевизора, от висене пред компютъра и безцелно цъкане във „Фейса“.

Ценете времето си. Имате време за всичко. Искайте го. Страхил ще ви покаже пътя. На мен ми помогна. Ще помогне и на вас!