Съдържание:
1. Разкажи малко повече за себе си:
Преди да започна бих искал да благодаря на Страхил, който ми даде невероятната възможност да споделя това с вас.
На 17 години съм, родом от Пловдив, но живея и уча в София. Повечето хора ме познават като Мишо от нашумялата интернет поредица “Не така, брат”.
Обичам да чета, да снимам и да се разхождам из природата. В момента уча системно програмиране в Софийската гимназия по електроника “Джон Атанасов” и отскоро съм много запален по правилното хранене и воденето на здравословен начин на живот.
В следващите редове ще ви разкажа моята история – защо се отказах и защо и как реших отново да продължа…
2. Как реши да се свържеш с мен и защо?
Със Страхил се свързах през далечната 2015 година, когато все още не беше толкова известен. Помня как намерих страницата му във Facebook, където той изготвяше хранителни режими и тренировъчни програми.
Тогава бях на 15 години и тежах около 85 кг при височина 160 см. Да, бях доста дебеличък или както тогава обичах да казвам "имах едър кокал"
Започнах да разглеждам прогреса на други хора като мен и наистина виждах промяната, начина, по който изглеждат "след" и определено изпитвах известна доза завист заради външния ми вид тогава.
Това се случи в първата ми година в гимназията. Имам ясни спомени как тогава бях изключително затворен тийнейджър с малко приятели. Помня как имах от онези уикенди, в които не правих нищо друго освен да играя любимата ми игра League of Legends в продължение на 12-13 часа.
Другото нещо, което наистина обожавах беше голямото Биг Мак меню в Макдоналдс. Доста добре го похапвах – около 5-6 пъти в седмицата с допълнение от мазния сладко-кисел сос. Определено бях най-редовният им клиент...
Откакто се помня съм носил със себе си нещото, което ми е напомняло, че съм аз – голямото коремче, бузките и наднорменото тегло. Винаги, когато отивах на контролен преглед с родителите ми, чувах следните думи на личната си лекарка:
"Определено трябва да помислиш за отслабване, иначе ще имаш сериозни проблеми!"
Всеки път си мислех, че преувеличава и че ми го казва само защото днес не е на кеф. Но осъзнах, че е права, когато ми се наложи да отида в болницата веднъж заради проблеми със сърцето и стомаха. Разбрах, че трябва да направя промяната иначе ще стане твърде късно.
Пък и както във всяка такава история, в моята също имаше фактора момиче. Тя беше мега готина. Аз пък изглеждах ужасно, а страшно много исках да я впечатля.
След няколкото ми неуспешни опита просто си казах, че ще се променя и ще стана един от хората в страницата на Страхил, защото ако имах хубаво тяло, тя определено щеше да ме забележи и щях да я забия!
Изчаках до рождения си ден, тъй като тогава все още не работех и всичките ми финанси зависеха тясно от родителите ми. И денят 8 май дойде, свързах се със Страхо 2-3 дни по-рано, за да го попитам как става цялото нещо.
На връх рождения си ден направих първата крачка към успеха, бях толкова убеден, че ще изглеждам като един от тези хора и че само след 4-5 месеца ще имам тялото на древногръцки бог и ще успея да я зашеметя.
Та след няколко дни пристигнаха хранителният режим и тренировъчната ми програма. Още когато ги видях си казах, че това е много работа и може би не е за мен. 5 дни след това си взех карта за фитнеса, който ми беше в близост.
И така започна крачката към моята промяна, която продължи "цели" 2 седмици…
Не знаех как да си сготвя пилешкото и затова си взимах от ресторанта до нас – без да меря грамаж и определено в това месо имаше мнооого мазнина. За закуска или не хапвах, или хапвах нещо произволно, без да спазвам хранителния режим.
А що се касае тренировките… правих само упражненията, които ми допадат, и много често пропусках ключови елементи от тренировъчната ми програма. Кардио? Опитах го веднъж за 10 минути и си казах: "Не, това не е за мен. Чао фитнес, чао режими, просто ми е писано да съм дебел!"
И така се отказах… Оправданията бяха по-силни от мен и просто се предадох, без дори да опитам. След това се случиха неприятни за мен събития в личен план и изпаднах в депресия, въобще не излизах от нас, фаст фууда се увеличи двойно, а за спорт… мисля, че няма смисъл да говорим!
Едно лято по-късно вече бях 95 кг с всекидневни преяждания, включващи пържени или тестени изделия. Постоянно чувах подигравки, коментари и присмивания относно това как изглеждам и наистина се чувствах ужасно.
Началото на 2017 започнах да се ограничавам, но отново без резултат, защото с глад нищо не се постига освен задържане на вода и психически мъки.
Беше март 2017. Прибрах се от поредния снимачен ден. Погледнах се в огледалото след две седмици постоянно ядене на пица и сандвичи и просто си казах: "Ти си отиваш, това лято ще бъда друг човек!"
Исках да победя себе си, да победя това желание за мързел, този глад за вредна храна и оправданията. Исках да докажа на всеки, който някога ми се е присмивал, че мога да бъда по-добър и да им покажа, че ще успея да бъда по-упорит от тях!
Още същата вечер си изготвих пазарски списък с храни и на следващата сутрин отидох да си купя кухненска везна и карта за фитнеса. Бях любопитен да видя какво ще се случи, ако не се отказвам. Всеки ден си казвах: "Може да не съм близко до успеха, но съм по-близко от колкото бях вчера."
Другото нещо, което не ми позволяваше да спра, беше желанието ми да се свържа със Страхил след толкова много време и да му благодаря искрено, защото той беше причината този важен етап от живота ми да е успешен.
Въпреки че трябваше да имам почивни дни по програма, тренирах всеки ден, без да спра. Тренирах дори и на рождения си ден. Започнах да се интересувам какво е протеин, въглехидрат, макрос и т.н. и как работи всяко едно нещо в човешкото тяло.
Продължавах и продължавах да правя малки локвички от пот във фитнеса, докато най-накрая успях да видя неочакван резултат в огледалото. Казах си, че няма да спра и ще продължавам още по-устремено и нахъсано. Вече на етикета на дрехите ми не пишеше XL, а S!
3. Как тренировките и правилното хранене промениха живота ти?
Чрез правилно хранене и тренировки свалих 28 кг за 6 месеца. Проблемите ми с кожата изчезнаха, както и омазняването на косата и здравословните ми проблеми. Започнах да не се уморявам, когато ходя. Да не се задъхвам, когато изкачвам стълби.
И двете неща в комбинация ми помогнаха да видя какво е да живееш като пълноценен човек. Започнах да нося дрехи, които са по мен. Дори за пръв път през живота си започнах да нося потник като дреха през лятото!
Освен всичко това, се запалих и започнах да чета подробно за всяка храна и нейната роля.
4. Кое беше най-голямото предизвикателство за теб и как го преодоля?
Едно от най-големите предизвикателства беше да сменя изцяло начина си на живот. Никога не съм спортувал активно преди и никога не съм обръщал внимание на това, което ям.
За мен най-трудното беше да се откажа от любимият ми Биг Мак и всички пържени и тестени неща, които обожавах. Вече от 8 месеца не съм ял нищо, което може да попадне в категорията “джънк фуд”.
Радвам се, че победих себе си. Направих така, че дори в момента не изпитвам липсата на тези вредни за здравето храни.
5. Какви бяха очакванията ти за моята работа и успях ли да ги покрия?
Ако трябва да бъда искрен, изобщо ти нямах доверие в началото. Мислех си, че това, което правиш, не е сериозно и въобще не е способно да промени някого или да го накара да изглежда добре.
Мислех те за блъскач, който нищо друго не може да прави. Обаче всичко това се промени още след първия месец активни тренировки, когато се погледнах в огледалото и си казах: "Леле, този човек наистина е нереално добър."
Когато започнах да чета за здравословно хранене и да сравнявам режима си с написаното, осъзнах, че ти наистина разбираш от работата си и си напълно наясно с това, което правиш. Когато ти писах след промяната ми, осъзнах, че си най-добрият човек, на когото съм могъл да попадна.
Открояващото се лично отношение към клиентите ти (дори ми е странно да го нарека така предвид готиния свободен начин, по който говориш с тях) и любовта към работата ти ме карат да си мисля, че успехът ти и позитивните коментари на останалите хора не са случайни.
Именно това отношение ме мотивира да продължа работата си със Страхил и за в бъдеще. През следващите месеци ще работя с него за покачване на мускулна маса, така че очаквайте и продължението на моята история!
6. Какъв съвет би дал на всички, които все още събират кураж да направят първата крачка?
Ще кажа само, че промяната не е толкова физическа, колкото психическа. Докато се чудите и си търсите оправдания да не започнете, ще седите на едно място. Вместо да направите крачката си напред, ходите устремено назад към нещо, което определено няма да ви допадне накрая.
Не си мислете, че е толкова трудно и страшно. Направете вашето "утре" по-добро или останете в лесното и оправдаващо се "вчера". И в двата случая изборът ваш!