Лептин: Един от най-важните хормони, за които (не)знаете

Малко или много всичко, което се случва в човешкото тяло, може да се обясни с действието на един или друг хормон. Образно казано, хормоните са пратениците, които дават заповеди на клетките какво да правят.

Не можете да упражните съзнателен контрол върху нивата на отделните хормони. Няма как да си кажете наум: "Хм... нека да секретирам малко тестостерон". Но можете да окажете влияние върху хормоналния баланс чрез изборите, които правите ежедневно: каква храна ядете, как се справяте със стреса, как и колко спортувате и колко сън си набавяте.

Един много важен хормон, за който е добре да научите повече, е лептинът.

Какво е лептинът?

Лептинът е хормон, регулиращ енергоприема и енергоразхода в организма. Лептинът е протеин, секретиран от мастните клетки, който чрез кръвта се транспортира до рецепторите на хипоталамуса (жлеза, намираща се в главния мозък). Когато нивата на лептин са ниски, гладът е неконтролируем. Когато рецепторите на хипоталамуса не са изгубили чувствителността си и има наличие на лептин, гладът е потиснат.

Чрез секрецията на лептин клетките казват на мозъка, че има достатъчно съхранени мазнини и всичко е наред. С други думи, когато нивата на лептин са над определен праг (вероятно за всеки човек този праг е генетично определен), главният мозък получава сигнал, че тялото има достатъчно резерви от мазнини и няма нужда да се складира допълнително. Тоест, приетата енергия чрез храната не се съхранява в мастните депа, а се използва пълноценно за други функции.

Когато спазвате една крайно хипокалорична диета (да речем така популярните плодови диети), организмът гладува и нивата на лептин спадат под прага. Когато това се случи, мозъкът създава усещане за глад, опитвайки се да ви каже: "Хей, не получавам толкова енергия, колкото преди. Имам нужда от повече храна." В резултат започват няколко процеса, чрез които тялото се опитва да възстанови лептиновите нива. Тук ключова роля играe блуждаещият нерв (от англ. vagus nerve), който осъществява връзката между мозъкът и храносмилателната система.

Веднъж активиран, блуждаещият нерв изпраща сигнали, стимулиращи глада. Тялото се опитва да ви принуди да си набавите повече енергия, която да складира като мазнини и да възстанови нивата на лептин.

Как лептинът засяга телесното тегло?

Въпросът е: Щом организмът регулира изкъсо глада и апетита, защо продължаваме да качваме килограми?

Проблемът е, че хората с наднормено тегло не спират да ядат и мозъкът не получава сигнал да спре да зарежда депата с мазнини. Но защо не получава този сигнал? Поради състоянието, наречено лептинова резистентност.

Лептиновата резистентност е подобна на инсулиновата резистентност от втори тип, при която панкреасът произвежда голямо количество инсулин, но тялото не отговаря на това по правилния начин. Нивата на лептин могат да продължават да растат, докато хората продължават да пълнеят.

При лептиновата резистентност, нивата на лептин са високи, което означава, че вие сте с наднормено тегло, но вашият мозък не го "вижда". С други думи мозъкът ви гладува, докато тяло ви е затлъстяло. Можем да кажем, че затлъстяването всъщност е мозъчен глад.

Когато лептиновите нива са ниски, трудно се засищате от храната. Когато нивата на лептин са високи, не е нужно да ядете толкова много и храната не изглежда толкова привлекателна. Но при хората с лептинова резистентност, чувствителността на рецепторите е намаляла и мозъкът не получава знак, че енергоприемът е висок. Така гладът не отминава и ще продължавате да ядете, докато не влезете в порочен цикъл.

Има ли решение?

Има разбира се, но не е просто. Първо трябва да ограничите или най-добре да спрете рафинираните въглехидрати, фруктозата и трансмазнините. Трябва да се стремите да намалите до минимум наситените мазнини и да включите към храната си въглехидрати с нисък гликемичен индекс. Хапвайте по-често храни богати на полезни мазнини като риба, сурови ядки, авокадо, зехтин, конопено мляко и други.

Друго важно нещо е да не преяждате, а да се стремите да хапвате по-малко и на често, за да засилите лептиновата чувствителност. Ограничете приема на калории с до 15-20% от калорийния ви баланс.

Симптоми на лептинова резистентност

Най-честите симптоми са:

• Усещане за глад, което не отминава (най-вече глад за сладки неща и захари).

• Засилен апетит късно през деня, но най-вече преди лягане.

• Увеличаване на теглото за сметка на мастна тъкан.

• Трудно и дори непосилно свалянето на излишните мазнини.

• Нарушен сън и отпадналост през деня