Връзката между съзнание и мускулатура – може ли да се усети оптималното натоварване?

Според някои хора тренировката е време напълно да „изключим“ съзнанието си и да се отдадем на физическото натоварване, като в същото време разтоварваме натрупаният психически стрес през деня.

За други обаче, особено при работа за развитие на мускулната маса, пълното съсредоточаване върху всяко повторение от всяко упражнение е ключът към наистина ефективната тренировка, защото позволява перфектно таргетиране и натоварване на желаният мускул или мускулна група.

Къде е истината? Може би някъде по средата… А целта на тази статия е да разберем има ли наистина връзка между ума и мускулатурата ни и можем ли да я използваме, за да направим тренировките си още по-ефективни?

Какво представлява връзката между съзнание и мускулатурата?

Връзката съзнание-мускулатура описва способността ни да усещаме колко добре натоварваме и тренираме всеки конкретен мускул в нашето тяло, както и възможността избирателно да активираме и така да таргетираме определени мускули и мускулни групи, за да извлечем максимална полза от своята тренировъчна програма.

Идеята е, че добрата невронна връзка между нашия мозък и мускулатурата ни позволява да усетим колко добре я тренираме и по този начин - да коригираме програмата си при нужда, за да таргетираме точно мускулът, който искаме да тергетираме с конкретното упражнение.

Например, някои сериозно трениращи избягват определени упражнения, защото не могат да постигнат добра връзка между съзнание и мускулатурата за тях или с други думи – не „усещат“ добре натоварването в мускула си при това упражнение и не могат да го активират избирателно с него. В тези случаи те заменят упражнението с друго, за същата група, но което „усещат“ по-добре.

Предполага се че тази връзка ни позволява да се фокусираме върху целевите мускули, докато тренираме и така да ги усетим повече. А това се приема като знак, че тези мускули са активирани по-пълноценно.

Това усещане отговаря ли на фактите обаче? Наистина ли можем да усетим до каква степен активираме всяко влакно в мускулите си и надежден фактор, налагащ корекции в програмата ли е връзката между ума и мускулатурата ни? Да разберем:

Можем ли наистина да усетим работата на мускулатурата си? Проприоцепция:

Не, не със стягане на бицепси и постискването им гордо пред огледалото. Тук става въпрос за друг вид, по-дълбоко усещане…

Привържениците на идеята за връзка между съзнание и мускулатура я свързат с действително съществуваща сигнализираща система в тялото – а именно, проприоцепцията. Нека обясня:

Телата ни са оборудвани със способността да усещат т.нар. механично напрежение - основният стимул за развитие на мускулна маса. Това усещане попада в рамките на това, което учените наричат проприоцепция.

Именно на проприоцепцията дължиш способността си да качваш стълби без проблем, дори и в пълен мрак, да докоснеш носа си точно на върха, дори със затворени очи и т.н.

Проприоцепция постигаме благодарение на т.нар. проприоцептори – това са механични сензори в нашите мускули и съединителни тъкани, които реагират на механични стимули, като мускулно разтягане и напрежение.

А конкретно усещането за мускулно напрежение идва от т.нар сухожилни органи на Голджи (GTO) – прориоцептори, разположени в сърцевината на мускулите ни, между сухожилията и клетките на мускулната тъкан. Тези сензори следят работата на мускулните влакна и начина, по който те опъват сухожилията.

И въпросът тук е – можем ли да използваме сигналите от GTO, за да разберем съзнателно доколко упражнението, което изпълняваме, активира потенциала на конкретния мускул? Ами – не особено…

Докато GTOs могат да усетят активното механично напрежение в нашите мускули много точно, сигналите, които изпращат до мозъка, не съответстват линейно на общото напрежение, което мускулът изпитва в този момент. Затова и не можем да припишем връзката „съзнание – мускул“ на тях и да разчитаме на това реално свойство на тялото си, за да преценим колко добре се натоварваме.

Нещо повече – не всички мускулни влакна са свързани с GTO сензори. Всъщност – само около 25% от мускулните влакна придават информация на тези проприоцептори.

Има и други, по-сложни причини защо не можем да използваме проприоцепцията като описателно за връзката между съзнанието и мускулатурата ни, но няма да те затормозявам с тях (ако искаш да научиш повече по темата, ще добавя линкове към изследвания под статията).

Това, което трябва да знаеш е следното:

Да, телата ни са биологично оборудвани да усещат мускулно напрежение, но тази сигнализираща системата е много несъвършена за целите на тренировката ни, тъй като информацията, събирана от сензорите за напрежение в мускулатурата, не се пренася изцяло до невроните в мозъка ни, за да я оценим адекватно.

Няма доказателства, че можем с точност да усетим механично мускулно напрежение. Под въпрос е и дали сме биологично оборудвани да усещаме точно механичното напрежение или мускулната активност на първо място. Съществуващите изследвания предполагат, че субективното и обективното активиране на мускулите не се препокриват напълно и има много случаи, в които това колко силно усещаме напрежение в мускула не съответства на мускулната активност или напрежение.

Ето защо смятам, че когато става въпрос за оценка ефективността на тренировките ни, трябва по-малко да се доверяваме на чувствата и усета си  и по-скоро да разчитаме на откритията от научни изследвания и реалните резултатите от измерването на напредъка по тялото си, за да изберем най-ефективните упражнения в тренировката си и да проектираме своята тренировъчна програма адекватно.

Или казано на кратко –когато става въпрос за ефективност на тренировките, трябва да правим заключения на база фактите, а не на вътрешно чувство, което лесно може да ни подведе.

______________________________________

Ако търсиш хранителен режим и тренировъчна програма, изпитани и на теория и в практиката, за да ти помогнат  да постигнеш целта си по ефективен и безопасен начин, може да се запознаеш с моят Онлайн Коучинг 1 в 1. Ще се радвам да работим заедно и да ти помогна.