Полезна ли е канелата? Предимства, недостатъци и приложения

Една от най-широкоразпространените и добре познати подправки в кухнята. Леко пикантният и вкус я прави подходяща за овкусяване както на десерти, така и на редица други ястия.

Може би вече знаеш, че освен вкусовите, в народната медицина й се приписват и някои лечебни качества – според някои тя помага за регулирането на кръвната захар, а за други – може да предотврати развитие на Алцхаймер.

Но нещата не са толкова прости, канелата наистина има някои полезни свойства, но в определени случаи може и да навреди, ако не се внимава с количеството.

В тази статия ще разгледаме нещата малко по-подробно, за да придобием по-ясна представа за тази подправка и какво можем реално да очакваме от нея.

Видове канела

Както знаем, канелата се добива от дървесна кора и тъй като има няколко различни вида дървета, от чиято вътрешна кора може да се добива канела, тя също се разделя на видове. Сред тях най-широко разпространени са два вида – Касия и Цейлонска.

1. Касия

Това е по-евтиният и по-широко разпространен вид от двата и по етикет често се води просто „Канела“, затова може би името „Касия“ не ти звучи познато. Има силен, натрапчив, леко горчив вкус. Всъщност, това може би е именно вкусът на канела, за който се сещаш, когато става въпрос за нея.

Тя е подходяща за подправка и овкусяване на печени сладкиши и други тестени изделия. На места е позната и като сайгонска или коринте канела. Но и двете названия се отнасят до „Касия“. И въпреки широкото й разпространение, много хора не намират тази подрапвка за „истинска“ канела.

2. Цейлонска канела

Това е по-редкият, скъп и труднодостъпен вид канела. Нарича се още „истинска канела“, защото много хора не признават касията като такава. Цейлонската канела е с по-мек, приятен сладък вкус спрямо Касия.

Интересното е, че в миналото този вид канела е бил много по-широкоразпространен и достъпен в Европа, но с промяната на времената и търговските взаимоотношения между страните по света, постепенно Касия става по-разпрограненият вид и тук.

Що се отнася до външния вид – стрити под формата на прах двата вида трудно могат да се различат визуално, единствената по-ясна разлика е по-тъмният, наситен цвят на Касия. Но под формата на пръчици разликата е очевидна:

Причиците касия са цели парчета по-дебела навита кора, докато цейлонската канела на пръчици се състои от няколко по-тънки и по-меки слоя кора, навити заедно. Както и при праха, пръчиците на цейлонската канела също са по-бледи спрямо тези на касия.

Канела: хранителен състав

В 100 г мляна канела се съдържат:

247 калории | 4 г протеин | 80.6 г въглехидрати | 1.2 г мазнини

Съдържа минерали: желязо, калий, калций, магнезий, манган, селен, цинк, фосфор и др.

Съдържа витамини: вит.А, витамини от Б групата, Витамин C, Витамин K1, Витамин Е

Здравословни свойства на канелата

Канелата съдържа много вещества и съединения в състава си – полифеноли, антиоксиданти, както и някои уникални за нея химикали като цинемалдехид и канелена киселина, на които се преписват различни потенциални ползи за зравето.

Според някои изследвания канелата помага за регулиране нивата на кръвна захар при пациенти с диабет тип 2, като повишава приема на глюкоза, подобрява инсолиновия отговор в мастните и мускулните тъкани и подобрява синтена на гликоген.

Тези ефекти се приписват конкретно на цинемалдехида в канелата (това съединение се среща във всичките й видове).

Въпреки тези твърдения обаче, трябва да уточним, че все пак това е просто подправка… Тя не замества лекарствата и другите лечебни методи, а по-скоро може да послужи като средство за допълнително облекчение.

Канелата съдържа и антиоксиданти. Това са вещества, които защитават клетките в тялото от свободни радикали, които иначе биха ги овредили. Освен това на цинемалдехида се приписват и антибактериални свойства, което може да забави развитието на ракови клетки.

Недостатъци и рискове от приема на канела.

Както виждаш, тази подправка има доста ползни свойства, но си има и един съществен недостатък – кумаринът.

Кумарин се нарина химическото съединение, съдържащо се в няколко растения, сред които и някои видове на канелата. В големи дози на вътрешен прием, това съединение може да увреди черния дроб, както и да предизвика левкимия.

Казвам вътрешен прием, защото, макар сега вече да е забранен за подобна употреба, в миналото кумаринът се е използвал като ароматизант в цигари и хранителни продукти. В днешно време може да се използва само за външна употреба – като съствка в някои парфюми например (защото ароматът му наподобява този на ванилията).

В някои държави дори има зададен препоръчителен максимален дневен прием на кумарин, който се измерва в милиграми на килограм тегло. В Германия например, този прием е 0.1 мг/кг тегло. Т.е. ако човек тежи 80 килограма, не трябва да надвишава 8 мг прием за деня.

За сравнение – в една чаена лъжичка канела (около 2,5 грама) се съдържат между 7 и 18 мг кумарин. Това не е проблем за единичен прием, но ако е ежедневно – може да възникат усложнения.

С други думи – за някои хора дори 1 лъжичка канела дневно може да предизвика нежелани реакции, особено ако те вече страдат от проблеми с черния дроб.

И тук стигаме до още едно важно предимство на цейлонската канела – тя не съдържа почти никакъв кумарин в състава си. Т.е. с нея могат да се набавят всички полезни свойства от канелата, като се избегнат рисковете от кумарина.

С приемът на канела трябва да внимават и хората с ниска кръвна захар, защото все пак казахме, че според някои изследвания тя има свойството да я понижава и както това е предимства при завишена кръвна захар, може да стане и недостък при понижена такава, като я свали прекалено надолу и предизвиква хипогликемия.

Родителите също трябва да я държат извън обсега на малки деца. Защото от интерес към субстанцията те лесно могат да поемат прекалено голямо количество от нея, а заради лекото им тегло, при тях прекаляването с кумаринът е още по-лесно.

Алергия към канела

Макар да е полезен при умерен прием – цинемалдехида, за който говорихме в частта с полезните свойства на канелата, в големи количества всъщност може да отключи лека алергична реакция при някои хора. Тя включва:

• Подуване на венците и езика
• Усещане за парене и сърбеж
• Бези петна в устата

Симптомите не са опасни, но предизвикват дискомфорт. Освен това не всеки е алергичен към цинемалдехида и канелата като цяло. Ако имаш подобна алергия – най-вероятно вече знаеш за нея. Ако до сега си хапвал канела като подправка без проблеми – няма за какво да се притесняваш.

В заключение… Трябва ли да се притесняваш от приема на канела?

Не бих казал. Освен ако не прекаляваш с нея (което честно казано е рядко срещано), имаш проблеми с черния дроб или ниска кръвна захар. А дори и в тези състояния умереният й прием, особено ако е цейлонска, не би трябвало да е проблем.

Канелата е приятна подправка с богат набор полезни свойства и кулинарни приложения, но като всяка друга храна - и тя трябва да се приема с мярка. А и не трябва да разчитаме само на нея, за да се лекуваме от каквото и да било, защото няма излседвания, които да доказват, че сама по себе си тя е достатъчно ефективна, за да действа като лекарство.

Използвана от време на време, в малки количества, за обогатяване вкуса на различни ястия, тя е общо взето безвредна и не трябва да ни притеснява.